Местността Рожен е седловина в западната част на най-красивата българска планина Родопите. Планинският проход е част от Переликско-Преспанския ѝ дял, с надморска височина 1436 м. Красивите ливади са част от землището на близкото с. Соколовци, община Смолян.
От векове, лятно време, местното население организира няколко събора в дните на религиозните празници – 28 юли (Св. Св. Кирик и Юлита), 30 юли (Св. Марина), 2 август (Св. Илия) и 9 август (Св. Пантелеймон). Силна е традицията у долнодерекьовци (дн. Соколовци) да почитат старите си оброчища. Родопчани имат проблеми с преминаването на изкуствено прокараната граница през Рожен, след Берлинския конгрес от 1878 г. Те се засилват след 1892 г., когато се създава с. Проглед от изселници от Соколовци. Началото на единен Роженски събор свързваме и с името на свещеник Ангел Инджов, известен като Комитата. През 1898 г. той става инициатор за провеждането на първия общ събор, с начало 27 юли, на който се срещат родопчани от свободна България и тези, които остават в откъснатите от нея територии.
Наред с поддържането на родовите връзки между населението от двете страни на границата, съборът играе определена роля в развитието на националноосвободителното движение в Среднородопския край и укрепване на борческия дух на поробените българи. Рожен се свързва с имената на капитан Петко войвода, войводата Пейо Шишманов, редица участници в местната революционна македоно-одринска организация. През 1908 г., на останалите под роб¬ство българи в Ахъчелебийско, надежда вдъхва революцията на младотурските офицери, която обявила „свобода“ (хуриет) и равни права за всички граждани на Османската империята, без разлика на националност. Тогава на Роженските поляни, редом с българското население, празнуват и турски офицери и войници, които пазят границата, минаваща по би¬лото на Рожен.
В Държавен архив – Смолян са запазени снимки на фотографите Крум Савов, Димитър Френкев, Коста Гунчев, както и редица по-съвременни фототворци, които са документирали роженските събори. Частица от тези живописни картини е уловена в снимка на Крум Савов, която той изпраща за колориране в Чехия през 1906 г. Под формата на картина, снимката е подарявана на абонатите на сп. „Родопски напредък“, по повод годишнина на изданието.
Най-сполучливо описва оживлението, което обхваща местното население с набли-жаването на Роженския събор, изтъкнатият краевед свещ. Кон¬стантин Канев: „...Го¬леми били приготовленията за събора на цялото население от двете страни на пограничната линия. Овчарите си ши¬ели нови дрехи, смазвали тасми и силяхлъци... Момите също шиели нови гришки и правели нови цървулки за „паталеювското хоро“ и всички имали мерак да се кадросат от чепеларския кадраджия (б.м. Крум Савов). Няма село южно от границата на Ро¬жен да не притежава такива снимки, правени на Роженските ливади" (К. Ка¬нев. Из историята на старата родопска фо¬тография. – сп. „Родопи“, бр. 3, 1972). От старите фотографии виждаме предците си с традиционните носии, известни комити, моми, ергени, главеници…
До 1912 г. Роженският събор се утвър¬ждава като първото по големина и значение среднородопско тържество. С цялостното освобождение на този край, след Балканската война 1912-1913 г., границата се измества на юг, съборът се разраства и придобива още по-голямо значение за родопчани. Прииж¬дат хора от различни краища на пла¬нината – Златоградски, Девински и Ардински райони. Установява се тради¬цията изселените и забягналите да дойдат и се видят със земляците, и се разтъжат с Родопите.
След политическите промени в страната ни през 1944 г., до 1960 г. тържествата на емблематичната местност се изразява в съхраняване и популяри¬зиране на родопското фолклорно богатство. Най-голяма сила достигат през 1961 г., когато е представена цялата Среднородопска област. Роженският събор достига статут на на¬ционален, който продължава да набира популярност и да се разраства в следващите десетилетия.
През годините, специалистите работещи в Държавен архив – Смолян, проучват документи, периодични издания, фотограф¬ски снимки, кино и фотоматериали, съставяйки хроноло¬гия на проведените Роженски събори с по-характерни данни за тях:
Хроника на Роженските събори:
Началото на единния Роженски събор е поставено през 1898 г. До освобождението на Родопите през 1912 г. той се провежда всяка година, с изключе¬ние на 1901, 1903, 1906 и 1907 г.
През 1911 г. за пръв път присъстват части от български гарнизон с военна музика.
На събора от 8 август 1921 г. се провеж¬да и нелегална социалистическа конференция, на която 80 делегати се обявя¬ват против решенията на Ньойския до¬говор. Такива нелегални партийни конференции се провеждат също на събо¬рите през 1922, 1923 и 1932 г.
След 1944 г. съборът на Рожен придо¬бива ново съдържание, което се изра¬зява в съхраняване и популяризиране на родопското фолклорно богатство. Така ролята на събора, като изразител на националните стремления за народ¬но единение, след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), посте¬пенно придобива нов смисъл и посо¬ка.
През 1960 г. се провежда туристичес¬ки събор на мира и свободата.
1961 г. е първият събор надпяване. Участват повече от 500 певци и гайда¬ри. За пръв път свири оркестърът „100 каба гайди“ с ръководител Апостол Кисьов. Присъстват 90 писатели. Видни фол¬клористи и композитори като Филип Кутев, Петко Стайнов, Елена Стоин и др. посещават събора. Най-старият изпълнител тогава е 91-годишния Стоян Делигегов от с. Чокманово, а 13-годишната Величка Захманова от с. Проглед знаела 168 фолклорни песни.
1962 г. - съборът е посветен на 50-годишнината от организираното мла¬дежко движение в България.
1964 г. - съборът е посветен на 20-годишнината от 9-ти септември 1944 г.
1965 г. се провежда II-ри Национален ту¬ристически събор. Чества се 70-годишнината от организираното ту¬ристическо движение в България. При¬състват около 120 хил. участници. Изградено е туристическо градче с 3700 палатки. Съборът е посетен от държавния глава Тодор Живков, има гости от Русия, Чехия и Франция.
На 12 и 13 август 1967 г. е следващият събор-надпяване. Участват 100 хиля¬ди съборяни.
На 23 и 24 август 1969 г. съборът е пос¬ветен на 25-годишнината от 9-ти сеп¬тември 1944 г.
1970 г. – събор на автомобилистите.
1971 г. – национален събор на авто¬мобилистите.
-1972 г. – съборът е посветен на българо-съветската дружба. Има 100 хиляди присъстващи. Организирано е ревю-спектакъл на българско традицион¬но облекло в Родопите. За пръв път свири детски гайдарски оркестър и звучат изпълнения на сборен хор от 3500 певци и 300 гайдари. Ръководи¬тел – Апостол Кисьов.
1974 г. – Рожен е обявен за историчес¬ка местност. Посветен на 30-годишнината от 9-ти сеп¬тември 1944 г.
На 18 и 19 август 1979 г. се организи¬ра събор-надпяване на 3 естради. Присъстват 50 хиляди души въпреки дъждовното време. В тържествения концерт участват 3 хиляди самодей¬ци, 200 гайдари.
На 15 и 16 август 1981 г. Националният събор-надпяване е посветен на 1300-годишнината от основаването на Бъл¬гарската държава. Организирано е над¬пяване на 4 естради. За пръв път има детска естрада „Единство, творчество, красота“. Участват повече от 3 хиляди самодейци.
Съборът от 22 и 23 август 1987 г. е пос¬ветен на единните български родос¬ловни корени и е под наслов „Род до род, песен до песен“. На 4 естради учас¬тват над 220 самодейци, 300 танцьора, 200 гайдари, индивидуални изпълни¬тели. Присъстват над 150 хиляди събо¬ряни. Има представители от 115 рода.
През 1993 г. се провежда Първият на¬ционален фолклорен събор. Участват 143 състава от цялата страна, 28 инструменталисти и 132 индивидуални изпълнители и хиляди приятели и почитатели на песента.
През 1998 г. е следващият Национален фолклорен събор, на който се чества и 100-годишният юбилей на Роженски¬те събори. На събора присъстват над 120 хиляди съборяни, 130 състава, 100 каба гайди. Гост на тържествата е пре¬зидентът Петър Стоянов.
„Рожен 2000“ е под патронажа на президента Петър Стоянов. По негова инициатива той е превърнат в „общобългарска среща“ посветена на българските емигранти. Участват над 4 хиляди изпълнители, включително професионални певци и чуждестранни групи за българска народна музика, кои¬то представят фолклорното богатство на различните български етнографски области.
Националният фолклорен събор „Рожен 2006“ се повежда на 12 и 13 авг. под патронажа на министъра на културата, големия актьор с родопски корени Стефан Данаилов. 250 индивидуални изпълнители и над 320 самостоятелни състави от всички етнографски области на страната го посещават. Това са близо шест-хиляди самодейци, които се надпяват, надсвирват и надиграват. Сред тях е изтъкнатата изпълнителката Валя Балканска, която не е пропускала нито едно издание на събора от 1961 г. насам. Президентът Първанов е гост на тържествата и връчва специални награди на изявени млади изпълнители.
По време на събора се наблюдава и рядко астрономическо явление – метеоритен дъжд от потока „Персей“, на който от небето се „изсипват“ хиляди падащи звезди над участниците.
- Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ – след 9-годишно прекъсване от 17 до 19 юли 2015 г. се провеждат отново всенародните тържества. Иновативното културно събитие се организира от Община Смолян в партньорство с Община Чепеларе и Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“, както и подкрепата на Министерство на културата. То е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.
Амбициите на организаторите е събитието да съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Събитието е посетено от над 350 000 души.
Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ през 2016 г. се провежда от 15 до 17 юли. Той включва: фолклорен конкурс „Рожен“; традиционни занаяти; етнографски и музейни експозиции; изложение на овце, кози, коне, кучета, крави и биволи, млечни и месни продукти от фермата; изложение на биохрани и напитки; народни игри и борби; кулинарни шоута и чевермета; конни атракции и народни веселби. Организира се чрез публично-частно партньорство от Община Смолян и Сдружение с нестопанска цел „Рожен – Наследство в бъдещето“.
Над 3500 изпълнители участват в националния събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“, проведен от 19 до 21 юли 2019 г. Поляните в емблематичната местност са украсени с трибагреник с размер над 8000 кв. м.
Съборът през 2023 г. ще се проведе в дните от 14 до 16 юли.
Елена Стоянова – гл. експерт при Държавен архив – Смолян
Снимка Държавен архив -Смолян