Едни от най-чувствителните и уязвими звена в природните екосистеми на страната са ендемичните растения. Това ни кара да считаме тези видове за емблематичен символ на българската флора. Повечето ендемити имат малък ареал на разпространение и са застрашени от изчезване, което налага поставянето на тези растителни видове под закрилата на Закона за биологичното разнообразие и включването им в Червената книга на България.
Един от най-впечатляващите и изключително рядък вид е Родопският крем (Lilium rhodopaeum Delip.), което е едно от живите богатства на Родопите. Видът е описан за пръв път през 1951 г. от ботаника Димитър Делипавлов, в района на смолянското село Сивино.
В териториалния обхват на Южноцентрално държавно предприятие, гр. Смолян, родопският крем се среща в защитената местност "Ливадите" край село Сивино, Куцинско блато край с. Проглед, местността „Герзовица“ (резерват Сосковчето) до гр. Смолян, край смолянските села Стойките Кремене, в района на местността „Кечикая“ (Кози камък) до гр. Рудозем, вр. „Циганско градище“, община Рудозем; село Джурково, община Лъки, вр. „Вейката“, община Кирково. Находищата при с. Манастир и местност „Рожен“ не са потвърждавани от 1969 г.
От 1984 г. е включен в Червената книга като критично застрашен вид. Към настоящият момент вида е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Червена книга на Република България (2015) с категория "застрашен".
Разпространението на вида е ограничено-Родопски ендемит, установен е само в българската и гръцката част на Родопите.
Представлява многогодишно тревисто луковично растение, предпочитащо тревисти места, из умерено влажни планински ливади, скалисти склонове и каменисти поляни, в буковия и иглолистния пояс от 1100 до 1700 м. н. в. Луковицата на растението е едра, яйцевидна, с белезникави месести люспи, светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm високо, почти до върха гъсто облистено. Листата са последователни, продълговато- до линейно-ланцетни, отдолу по жилките и по ръба ресничести. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно вегетативно, но и със семена.
С цел ограничаване на антропогенното въздействие, оказващо се основен лимитиращ фактор за естественото разпространение на вида, голяма част от находищата на родопски крем са обявени за защитени територии, съгласно Закона за защитените територии, а останалата част попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.