Родопчанинът Илия Белковски е сред съратниците на Васил Левски
Съратникът на Левски Илия Белковски е едно от най-ярките доказателства, че извоюваната свобода на Родопите е дело на просветения дух на най-образованите за времето си българи. Учител, владеещ пет езика, превел от гръцки Платон и Плутарх, Илия Белковски е сред основателите на Троянския революционен комитет. Смолян си спомня за именития родопчанин, отбелязвайки 150 г. от гибелта на Апостола.
Илия Белковски е един от строителите на съвременна България, според Таня Марева, историк и председател на Общинския комитет „Васил Левски“ . В интервю пред БТА тя разказва за живота, революционната и просветителска мисия на доживелия свободата на България и на Родопите съратник на Апостола. Биографията на възпитания в семейство на буден учител и духовник, радетел за българска църква Белковски е пример, че свободата ни е извоювана от просветители, борци за българска църква и просвета и революционери, според Таня Марева.
Г-жо Марева, Илия Белковски ли е единственият съратник на Левски от Централните Родопи?
Документално доказано e, че Илия Киряков или Кирилов Попбелковски е съратник на Левски.
В документите на Троянския революционен комитет, създаден от Васил Левски, е записано името на Илия Попбелковски. През ноември 1871 г. е учреден този комитет, макар че Левски има и преди това посещения в Троян. След учредяването има още едно посещение от Апостола през пролетта на 1872 г. Кой всъщност е Илия Белковски? Роден е на 25 януари 1847 г. Произхожда от семейството на буден родолюбив българин от Устово (днес квартал на Смолян) – Киряк Белковски, който е и учител, и свещеник. Бащата е голям радетел за българско просвещение и за българска църква. Той е един от местните свещеници, на които се опира много известният таксидиот от светогорските манастири Поп Глигорко, дал тласък на вълната за проповед на български език в църквите в Среднородопския край. Киряк Белковски е един от свещениците, участвали в т.нар. група на „родопските дамаскинари“. Те преписват с гръцки букви на български език Евангелието и други църковни текстове. Неговата дейност е разгъната в Устово, Славейно, Левочево, Гюмюрджина, Ксанти. В Гюмюрджина е първият свещеник, който изнася проповед на български език. Съдбата на Киряк Белковски е да пръска светлина, духовност и просвета не само сред българите, но за собственото си семейство.
Киряк Белковски е сред примерите, че немалко от свещениците в Родопите са били част и от революционното и освободителното движение?
И от революционното движение, но преди всичко просветител. Обикновено духовниците и учителите са били една общност с много пропускливи граници. От духовник става учител и от учител - духовник. Илия Белковски има нерадостната съдба да пострада с ръцете си като много малко дете, но това открива възможности за развитието му в интелектуално отношение. Във фамилните спомени е запазена историята, че семейството, а и устовската общност са се загрижили каква професия да изберат за това много будно и ученолюбиво с недъг в ръцете дете, след като е завършило църковното начално училище в Устово. Изпратен е да учи в гръцкото училище в Бачковския манастир. В този момент манастирът е под гръцка юрисдикция, но е святото място, което привлича поклонници от Родопите, както и Светогорските манастири. В Бачковския манастир е бил един от любимите ученици на игумена заради много добрите си успехи. След това е изпратен да учи в т.нар. „Жълто училище“ на Найден Геров. Много престижно за времето си образование получава той там и завършва с високи оценки през 1871 г., както е видно от запазено свидетелство от това училище. В рамките на своето обучение в Пловдив, а и преди това в Устово, се е срещнал с толкова будни учители, които насочват цялата му енергия към просвещение, към обучение на българите, към свобода в духовен и политически смисъл. Първите му стъпки „на ползу роду“ можем да видим още в годините като ученик в Пловдив, защото има един прелюбопитен факт, който не е много популяризиран, записан от Стою Шишков. Илия Белковски е един от кореспондентите на Васил Чолаков, който издава през 1872 г. в Болград, Бесарабия, „Български народен сборник“. В този сборник срещаме имената на двама, записвали песни, предания, легенди от Устово, от Родопите – това са Илия Белковски и Петко Гигиджийски. Те не само са изпращали записи на народни умотворения от родното Устово, но са и сред спомоществователите на книгата. Дарили са средства, за да бъде реализирано изданието.
След като завършва училището в Пловдив, Белковски първо се насочва благодарение на свои приятели - съученици, да дири работа в Троян. Почти всички завършили Жълтото училище стават учители и свещеници. Те са високо образованите български интелигенти, те са мрежата, която дава тласък на просветното и църковното движение в България.
Белковски се установява в Троян и по примера на това, което е видял в Пловдив по време на обучението си, прави много нововъведения в Троянското училище. Съобщава се, че е въвел „звучната метода“, която е една прогресивна за времето си метода за обучение чрез звукове, а не чрез азбуката. Прави чертежи за нова училищна сграда. Много старателно се отнася към учениците и това прави впечатление на хората, които са го наели там като учител. Веднага се включва в обществения живот, което е било масова практика за учителството в цялата българска етническа територия. Създава читалище и други сдружения, които подпомагат единението на българския просветен дух. В това време среща и своята бъдеща спътница в живота – Данка Хитрова от Ловеч, учителка в Троян. Тя е от известната фамилия Хитрови – революционери, възрожденци и будни хора. След идването на Левски и на Ангел Кънчев в Троян в късната есен на 1871 г. и учредяване на местния комитет, Илия Белковски е спечелил тяхното доверие като просветен човек и обществено ангажирана личност. Той получава доверието да препише „Наредата“, която създава Левски за революционната дейност, един вид правилник за изграждане на комитетите по места и вътрешната революционна организация в Българско. Заедно с Ангел Кънчев правят топографски скици на околностите на Троян, които са били много важни за бъдещи революционни дейности.
За съжаление, след фаталното залавяне на Левски на връх Коледа 1872 г., всичко отива към своя край относно комитетите и тази дейност. Явно подгонен от турските власти, заедно със съпругата си, Илия Белковски е принуден да търси място някъде другаде и се връща в родното Устово. Точно кога се връща в Устово не може да се каже, но от спомени на Стою Шишков (родственик и негов ученик в училището към църквата „Св. Никола“ в Устово) се знае, че през 1873 г. той е бил учител в Устово. Отново прилага всичко много добре научено и прогресивно от образованието в Пловдив и затвърдено в Троян. Той е човекът, който създава девическо училище в Устово, благодарение на това, че с него е съпругата му Данка, която е учителка. Илия Белковски организира посрещането на освободителите през 1878 г. на 17 януари при влизането в Устово на ген. Черевин и неговите войници. След като териториите на юг от Рожен остават в пределите на Османската империя, Илия Белковски отново търси възможности за себе си и семейството си в други места. Първо за кратко е учител в класното училище в Асеновград, а след това през 1879 г. се установява в София. Оттам насетне, освен че учителства, прави толкова много като помощник кмет на София, като представител и уредник в Държавен вестник, работи в Държавната печатница, в която е административен директор и редактор. Включва се в изграждането на Демократическата партия на Петко Каравелов, един от неговите верни съратници във всички години на гонения през Стамболовисткия режим. Можем да кажем, че той е един от строителите на съвременна България.
Известно е, че потомците на Илия Белковски също продължават просветителския дух на фамилията. Високо образовани, синовете му са известни специалисти в своите области. Асен Белковски е художник, преводач, поет, Богдан е военен експерт с научни трудове и изобретения, Тома е електроинженер, участвал в изграждането на много български електроцентрали, Станчо Белковски е архитект.
Илия Белковски има голямо семейство със 7 деца. И всичките му синове са много добре образовани, намерили достойно място в Следосвобожденска България. Проф. Асен Белковски е много известен скулптор и художник, Станчо Белковски – архитект-строител, също професор. Тома е електроинженер, Богдан прави военна кариера, а Иванка, по мъж Заякова, става пианистка. Не само бащата, но и синовете се свързват с родния край. Основният корпус на читалищната сграда в Устово е проектиран и изпълнен като предприемач от Станчо Белковски, неговия син. Илия Белковски никога не забравя корените си. През 1898 г. по идея на Христо Попконстантинов в София се създава Народоучно и спомагателно дружество „Родопа“, в което е привлечен и Илия Белковски, наред с Петко Войвода и други видни родопчани – Георги Богданов, учител, бъдещите български генерали Калин Найденов и Атанас Каишев и др. На 10 юни същата година, когато се избира първото управително тяло на това сдружение, Илия Белковски е включен в него. За съжаление, след ненавременната смърт през 1899 г. на Христо Попконстантинов, работата на това сдружение заглъхва, но то по естествен начин прераства в Родопската дружба и в прочутите за цяла София Родопски вечеринки. Прочути, защото са били изпълнени с много песни, танци, родопска музика и задължително с някакъв вид сказки или ограмотителни лекции.
Илия Белковски дарява на Стою Шишков уникални документи. Това са ръкописни и старопечатни църковни книги, приети от Стою Шишков в качеството му на учредител на Окръжния музей в Пловдив, който е с етнографска и историческа насоченост. Впоследствие те преминават във фонда на Народна библиотека „Иван Вазов“ и са едно ценно свидетелство за отношението на Илия Белковски и на неговите наследници към родния край. Но и родният край не е забравил Илия Белковски. Днес в Устово има улица „Илия Белковски“. На мемориалната „Стена на възрожденците“ в кв. Устово е барелефният портрет на учителя и просвещенеца, революционера, сподвижника на Левски Илия Киряков Белковски (1847 – 1922).
Надявам се, че Илия Белковски никога няма да бъде забравен, защото дава просвета на много хора, подкрепя първите стъпки в просветата на много хора от Родопите и техните наследници. И защото наистина е строител на съвременна България.
За заслугите и живота на Илия Белковски са писали Христо Попконстантинов, Христо Караманджуков, Стою Шишков и най-обстойно и задълбочено - доц. Христо Гиневски.
Христина Георгиева,БТА