Отново река Неделинска, която разделя града на две части, е превърната в отходен канал. Два излива на обратни води – в „Барев дол”, Долно Неделино и притока на р. Мързянска тровят реката. Почти пресъхналото корито е потъмняло, мирише и гъмжи от насекоми. Рекордното засушаване през това лято „изпи” всички дерета и планински потоци, а река Неделинска остави само „по камъни”.

Градът няма колектор за права и обратна канализация, нито пречиствателна станция. Няма сили и средства, за да започне сам тяхното изграждане. Годините, когато това е било възможно, са безвъзвратно проспани. Тяхното строителство днес би било възможно единствено с пари от европейски програми и от републиканския бюджет.

На въпрос, какво трябва да се направи, за да се спаси градът от ужасната миризма и от евентуална епидемия, кметът на общината Стоян Беширов, бе лаконичен. Не сме в състояние сами да се справим. Много въпроси, свързани с инфраструктурата и водоснабдяването решихме с помощта на населението, но в случая без намесата на държавата нищо не може да се направи, съобщиха от общината.

Има оплаквания от граждани в общинската администрация от непоносимата миризма, от комарите и мухите, от опасността от зараза. Съществува реална опасност от увеличаване на стомашно-чревните разстройства сред децата и възрастните. Пречината за това е именно отровената река. Опасенията им са реални, тъй като в долния край на града водата от реката минава през механично пречистване (с пясък и чакъл) и се вкарва във водоснабдителната мрежа на Неделино. Бентът на реката е разрушен от природните стихии през минали години и естетвеният пречиствателен филтър (пясък) не действа. Многократните искания за помощ от правителството от общината са останали „глас в пустиня“. Това е недопустимо в началото на Двадесет и първи век.