Равносметката за пропилените възможности в живота и изкуството на ДУБЛьОРА в големия спектакъл живот в сянката на смазващия талант на титуляра – най великия изпълнител, роден някога

Надарена с божествен глас, зашеметяваща и ранима, Виктория Глас приема да бъде дубльорка на Мария Калас в продължение на 20 години.Една история за изборът да бъдеш дубльор на най – великата , да стоиш в сянката на смазващия й талант. Талант, който даже и не подозира твоето съществуване. Равносметка эа смисъла на живота, който не е бил, Защото геният няма нужда от дубльор.Има много талантливи хора, които не успяват да се реалиэират. По една или друга причина са останали в сянката на системата, в сянката на статуквото, в сянката на невежеството, в сянката на „ревнива примадона“, в сянката на собствените си страхове. Това са човешки съдби. Хора, живеещи и вероятно намиращи смъртта си в пълна самота. Защото са неразбрани, неоткрити, недостигнали до публиката заради нещо, което не зависи или зависи от тях … Това е клетката на собствения избор. И когато тази клетка се разпадне сама от времето, разбираш, че не си живял. Виктория Глас живее в своя мъничък свят от мизерен бит и две котки. Някога е учила музика. Имала е невероятни данни. Светло бъдеще. Новата Мария Калас. Но света няма нужда от „новата“. Има нужда от истинската. Цял живот Виктория е чакала облечена с костюма,знаейки арията, без Мария Калас да разбере. И когато най сетне Калас рухва на сцената, не идва звездния й миг. Идва нищото. Звездата на Калас става звезда там, в съзвездията на небето. Нейната дубльорка се превръща в прост имитатор. Години наред тя работи по атракционни заведения като имитатор на Мария Калас. И така тя е забравена и животът отлита. Но идва Карлос, нейният импресарио /тя отдавна не помни, че има импресарио/ и предлага концерт. Но пак с имитация на Мария Калас. Не с нейния глас. Даже на афиша няма да пише нейното име, а това на вече покойната звезда.И сякаш живота започваа отново. Но ще има ли сили Виктория да понесе звездния си миг? Авторката Елена Алексиева е оставила отворен финал. Ние адмирираме този неин избор. Ще го оставим и ние.

Актьорът Антон Тонев – Тони – режисьор на нашия проект е прочут с нестандартния си поглед към материала. С невъобразимо чувсво за хумор той извлича дълбок смисъл, чието богатство често надхвърля това на драматургията. Не бих се доверила на друг режисьор за този спектакъл.

Маестро Кирил Търпов още 1981г постави за първи път на българска сцена „Историята на войника“ в оригинал. Неговият богат сценичен опит като диригент и вокален педагог в Ню Йорк и Китайската съвременна опера го правят незаменим съветник и помощник за музикалната среда и вокалната работа с актрисата. Росен Чепилски, дългогодишен завеждащ постановъчна част в ДТ – Пловдив е сценограф с изтънчено чувство за пространство и стил. Неговата графичност ще бъде едно мощно допълнение към сценичната картина на тази труден драматургичен текст. Що се отнася до мен, мисля, че съм узряла за тази роля и в житейски , и в творчески план.