Не познавам лично авторката, но по една щастлива случайност прочетох разказа й „Гердани”. Той е публикуван в сп. „Проглед”, брой 1 и 2 -2022г. Признавам, че творбата дълбоко ме развълнува и дори се просълзих.Вълнение бликаше и в цялото повествование –долавяше се и вълнението на авторката, разказала по един неповторим начин действителен случай.Това, което грабва душата, е верният усет за глъбинната човешка същност. Главният герой Расим е обрисуван с неподправен психологизъм и чрез неговите преживявания са изведени извечни мотиви. Например – човешкото достойнство.Ето как отговаря той на Таушан ага, от когото иска да купи овчарско куче:- „Човек заради едното име живее, ага, за едната чест.Ти стъпка моята като плява сред просо, заради това, че имаш злато, но то не е всичко”.Гордият и силен планинец обаче губи битката с любовта – той разбира, че над емоционалните пориви не може да се властва.Расим подава китка горски ягоди на своята жена, но тя не оценява жеста му. „Той въздъхна, обърна се и тръгна към колибата натъжен – не беше се отворило Рамзининото сърце за него – дори и след шест деца и десет години заедно.”

Разказът е написан в образен и четивен стил, заглавието е много оригинално. А началото започва толкова простичко:”Наричаха ги герданите.Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава.”

Сийка КЕТЕВА