В началото на месец март студентът във филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в Смолян Радослав Смаилов бе удостоен с престижната награда „Студент на годината 2020“ в националния конкурс, който се провежда под патронажа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Четвъртокурсникът в специалност „Български език и история“ бе отличен от Националното представителство на студентските съвети в Република България за своята активна научна и творческа дейност. Лауреатът получи наградата лично от кмета на София Йорданка Фандъкова на тържествена церемония в Аулата на Софийския университет. През изминалата 2020 година Радослав Смаилов има над 10 научни публикации в областта на Средновековната история на България, представяни в национални и международни научни конференции, статии в съавторство по методика. Печели 1-во място в международен конкурс за есе, посветен на Иван Вазов. През 2020 г. е отличен като даровит и изявен студент от Фондация „Еврика“ със стипендия по целево дарение „Акад. Александър Теодоров-Балан“. В края на 2020 г. печели 2-ро място в Националния литературен конкурс за есе на тема: „Съвременните будители – надежди и разочарования“, организиран от НЧ „Отец Паисий-1893“ – Велинград. В средата на февруари 2021 г. Радослав Смаилов е отличен със стипендия от Ротари клуб – Смолян. Участва и в студентския проект към Филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в гр. Смолян – „Дигитална интернет базирана библиотека за родопските диалекти“, ръководен от гл. ас. д-р Мирослав Михайлов.

Ради, ти си само на 22 години, би ли споделил с нашите читатели как се постига всичко това?

Това става с много труд. Аз съм много амбициозен. Човек трябва да се труди, да е постоянен в това, което прави, да обича това, което прави и да се себераздава на максимум. А иначе наградата наистина е много специална за мен. Тя се дава за цялостни постижения, за цялостно творчество.

2020 година беше година на пандемия, ти обаче успя да сътвориш много неща, имаш своите постижения и награди. Как ти се отрази пандемията?

Аз направих страшно много неща. Смея да твърдя, че 2020 е моята година. От една страна пандемията ни затвори, сви ни, но пък пред мен начерта друг хоризонт – да се замисля какво мога да направя, какво мога да напиша. Всичките неща, които сътворих през 2020 година са основно научни статии в периода на Средновековната история на България.

Пандемията се отрази и на образованието. Ученици и студенти се наложи да се обучават онлайн. Какво е твоето мнение за дистанционното обучение?

Като председател на Студентския съвет във Филиала на ПУ в Смолян имам своите наблюдения. Бих казал, че най-благородните професии са учителят и лекарят. Тази пандемия ни изправи пред предизвикателство и тези две професии бяха поставени под риск. Разбира се, здравето е на първо място и за мен това дистанционно обучение е наложащо на този етап, но в никакъв случай не е пълнокръвно. Въпреки всичко, то откри нова линия – всички започнаха да мислят по-креативно. В крайна сметка, който иска да учи, ще го направи и в онлайн среда, ще намери начин да стигне до своя учител. Не вярвам, че има учител, който ще откаже помощ на своите ученици или студенти.

Какъв ученик беше ти?

Ученик, който следваше целите и идеалите си, както правя и сега. Моето изявяване започна още в 8 клас с писане на есета и участие в литературни конкурси. Тогава моята страст беше литературата. Още от тогава имам този хъс и тази амбиция да се изявявам и да покорявам национални върхове. Учителката ми по БЕЛ Илиана Милева от Чепинци ми даде този тласък. Тя породи любовта ми към литературата. Много е важно да има добри и стойностни учители, които да насочват учениците. Зинаида Кехайова от с.Чепинци също ми помогна много. Тя сформира един друг мироглед у мен – този на добротворчеството. Г-жа Кехайова учи своите ученици на доброта. А г-жа Йорданка Качакова от СУ град Рудозем е моята учителка по история. За една година успя да ми покаже що е това история и да формира любовта ми към тази наука. Вече в университета надградих всичко това. Там срещнах едни други преподаватели, достойни за уважение, с изключителни познания, висока обща култура, но и добри хора, които са запазили истински човешкото в себе си – доц. Румяна Комсалова, проф. Мария Шнитер, доц. Русалена Пенджекова.

Ето защо не случайно се казва, че професията на учителя е мисия.

Учителят е творец. Той трябва да стигне до всяко дете, да положи максимални усилия да му предаде тази любов към науката и това, което прави, защото ученикът или студентът не е прозорец, който трябва да бъде направен по поръчка, той е човек със своите положителни и отрицателни черти, със своите проблеми и своите щастливи мигове. Учителят трябва да накара това дете да действа, защото по-голямата част от своето ежедневие то прекарва в училището или университета.

Кое те накара да се насочиш към Средновековната българска история?

Средновековната история на България е един период, за който ние си мислим че познаваме добре, а всъщност не е така. Това е периода, в който имаме най-много поводи за гордост.

Днес имаме ли достатъчно поводи за гордост и как ни управляват в съвремието?

Аз съм далече от политиката. Това не е моето място. Мога да кажа, че определено днешната политика не може да се сравни с политиката на владетелите от първата или втората българска държава. Специално за Смолян мога да кажа, че в областта на образованието и науката се развива добре и това се дължи до голяма степен на РУО, защото то също е загрижено за своите ученици.

Тази година ти завършваш. Какво предстои и с какво искаш да се занимаваш занапред?

Първо ми предстоят две дипломни работи, които да защитя. А иначе искам да правя академична кариера, да се развивам в университета. Ако това не стане по едни или други причини, ще стана учител. Искам обаче да вървя точно по този академичен път, защото като студент навлязох в тези среди. Искам да продължа да пиша, с писане човек се усъвършенства. Да продължа своите научни дирения, които да придобият по-голяма популярност.

Защо е важно човек да бъде образован и какво е мнението ти за висшето образованието в България и възможностите, които дава?

На първо място образования човек не може да бъде манипулиран. А относно висшето образование, то е нещо елитарно. Висшето образование, според мен, е на ниво за този, който иска да бъде образован. Всички преподаватели дават, но те трябва да имат и човек отсреща на когото да дадат. Защото когато даден студент не иска или просто е записал, за да има някаква диплома, тогава и самият преподавател е безсилен. Висшето образование на мен ми даде страшно много, то ме насочи чисто професионално, накара ме да погледна по друг начин на онова, което знаех, промени много схващания за произведения, за събития. Така че, висше образование има, стига да има кой да черпи от него. И не на последно място да кажа, че знаещият човек е свободен.

Какво би казал за финал?

Нека всеки гледа в своята пътека и не препречва тази на отсрещния човек, защото само така можем да бъдем истински щастливи.