Приключва една предизборна кампания, която активът на ГЕРБ и техният суфльор и наставник (кандидатът на Костов и ДСБ – З. М.) превърнаха в арена на агресията, омразата, примитивната злоба. Те направиха изтощителен опит да насъскат лошотията, безогледното отрицателство, да разбият здравия разум на смоленчани, да преобърнат представите им, да замъглят и оплескат в чернилка реално видимото, свършеното, промененото към добро.

От самото начало и докрай единственият акцент и свръхзадача на този, иначе хаотичен, предизборен сценарий беше преследването и унищожението на измисления и съществуващ само в нечие болно въображение „враг на общината“.

При спокойно и непредубедено вглеждане не би било трудно да се стигне до корените на подобно безпрецедентно зложелателство, тотално отрицание и ескалиращо желание за мъст.

Първата причина несъмнено се крие в самата „борческа природа“ на управляващата върхушка и нейното местно издание. Тя съществува пълноценно и се чувства комфортно само когато настървено воюва и обругава произведени от самата нея плашила. Тази ескалация се стартира с мъчително обосновани дребни нападки и обвинения. Преминава през осъзнаването, че те са слаби и недостатъчни. За да се излее в настъпателно демонизиране на образа на политическия опонент. Оттам нататък се стига до окончателно скъсване с реалността, до „титанична“ битка с изфабрикувания виртуален „франкенщайн“.

Втората причина може да се открие в осъзнатата или полуосъзната безпомощност да се предложи градивен проект за развитие, стъпил на действително създаденото и натрупаното в материален и духовен план. Това безсилие, характерно за хора с дребнопрагматични възможности и несъразмерни амбиции, които се затрудняват във формулирането на собствени значими идеи и програми, на които им липсва мащаб и способност да ги реализират, води до познатия Херостратов синдром. Когато не си достатъчно видим, да се осветиш, опожарявайки чужди постижения.

И на трето място идва неминуемото изпадане в политически делириум, от който излизането и отрезвяването е невъзможно и след края на изборната кампания. Нека не забравяме – когато съдът над миналото е единствената налагана „управленска визия“, управляваните със сигурност не ги очакват добри дни.

Петър ХАРАДИНОВ, кандидат за общински съветник от БСП-Смолян

Купеването и продаването на гласове е престъпление.