Усмивката е най-страшното оръжие срещу диктатурата. Не толкова критиката, не толкова аргументите, не оръжието, а сатирата, присмехът, иронията, подигравката, вицът. Те убиват тираните, вбесяват ги, изкарват ги от равновесие, коментира професорът.

Проф. Василев, как мислите защо на някой му e хрумнало, че трябва да има Световен ден на усмивката? Защо трябва да отбележим усмивката? Какво е усмивката? Темата за усмивката е огромна. Аз може би ще засегна само някои от аспектите й – защо да има ден за усмивката, защо изобщо е важна усмивката. Първо, от най-абстрактна гледна точка е едно от нещата, които отличават човека от животното. Усмивката е човешкото, а това, което унищожава усмивката, е нечовешкото. Т.е. усмивката е нещо много важно в усилията ни да очовечим света. Оттук вече можем да отидем към няколко направления. Едното от тях е, че усмивката е много полезна за човека – когато човек се смее, пълни дробовете си с въздух. Хората дори се лекуват с смях. Има специална смехотерапия. Разбира се, има различни видове усмивки. Добронамерената усмивка, опрощаващата усмивка, усмивката с любов – тя е най-важната. Азскам да върна времето малко назад. Веднага след 10 ноември, може би малко хора си спомнят това, аз не искам да се самоизтъквам, но съм един от теоретиците на усмивката в България. Веднага след 10 ноември, когато в политиката тръгнаха различни партии да променят нещата и когато създавах АСП /Алтернативната социалистическа, а след това Социаллиберална партия/ едно от нещата, които исках да наложа като стил на работа беше – да се прави политика с добро настроение, политика с чувство за хумор. Това исках, защото когато тръгнахме да променяме България, ние трябваше да променим не само начина на производство, системата на собствеността, да преминем към политически плурализъм, но и да се опитаме да се превърнем в едно ведро, едно усмихнато общество. Защото ние бяхме намръщено общество. Спомняте ли си какво беше по времето на тоталитаризма? Аз не говоря за другите характеристики на тоталитаризма, но – бяхме намръщени, бяхме строги, бяхме винаги нащрек, защото врагът – империалистът не спи, той ни дебне, дори и през нощта. И ние няма да спим, винаги ще бъдем на пост, ще бъдем нащрек срещу неговите опити да разруши нашия справедлив строй. Това си личеше и когато правехме нещо. Ще дам един прост пример. Руските космонавти излитаха и се връщаха на земята отиваха при висшия партиен шеф, козируваха и казваха: „Готови сме да изпълним и следващата заповед, задача на правителството, на партията". Американските космонавти летяха в Космоса и се шегуваха. Аз си спомням, когато те осъществяваха телефонна връзка с американския президент и си говореха така – той ги питаше: „Момчета, какво правите там горе?", а те му отговаряха: „Добре сме, господин президент, обаче няма уиски". Те се държаха нормално – като хора, а ние се държахме като машини.

Майка Тереза беше казала, че най-добрата защита е усмивката. Да. Усмивката е не само защита, усмивката е най-тежкият удар срещу диктатурата, срещу тиранията. Аз затова исках и се опитвах да направя след 10 ноември – да се прави политика с добро настроение, политика с чувство за хумор. Затова поддържахме и хумористична страница във в. „Начало". Това е социална концепция, това просто не е хрумване. Опитахме се да поставим основите на едно усмихнато общество. За съжаление нашето общество продължава да е намръщено. Пак ще кажа – усмивката е най-страшното оръжие срещу диктатурата. Не толкова критиката, не толкова аргументите, не оръжието, а сатирата, присмехът, иронията, подигравката, вицът. Те убиват тираните, вбесяват ги, изкарват ги от равновесие. Затова усмивката винаги бива използвана срещу тиранията. Има и нещо друго – какво ни носи усмивката. Усмивката ни носи една житейска философия – да не се вземаме насериозно. Трагедията на обществото започва оттам, откъдето някои властници започват да се вземат насериозно – да се вземат за велики, за единствени, космически и т.н. А вземеш ли се насериозно, ти вървиш вече към територията на фанатизма, на фундаментализма, ставаш фанатик, фундаменталист, и на туй отгоре, ставаш и смешен. Това е както Маркс едно време беше написал за тези типове, които приемат собствената си комедия за световна трагедия. Това е не смешно, а опасно, жестоко. В България ги има маса такива примери – политици, които се вземат насериозно. Ще дам един пример с човек, който е изключително мъдър и е разбирал истината за това – как трябва да се отнасяме към самите себе си, към света, към всичко онова, което ни се струва сериозно – това е Хегел. Хегел, който е най-големият философ в историята на тази наука, най-големият мъдрец в историята на мъдростта е казал: „Философията не трябва да се приема насериозно". И е точно така. Дори най-хубавото, най-перфектното произведение на човека никога не трябва да го приемаме насериозно, защото оттам започва трагедията.

Правило ли е Ви е впечатление за начина, по който се усмихват политиците след избори и влизат в НС и по-късно, да кажем, след една година власт как се усмихват? Не, не съм се опитвал да ги сравнявам. Аз поначало смятам, че техните усмивки са фалшиви. Не само усмивките им. Всичките им гримаси, жестове, мимики и думи са фалшиви. Съжалявам, че и аз съм бил няколко години на територията на политиката. Опитвал съм се да бъда естествен. Не знам до колко съм успял. При тях усмивката е гримаса. Тя е просто разтягане на челюстите. Сега си спомням, че най-известната усмивка на света е усмивката на Мона Лиза. Едно от обясненията за тази усмивка е, че женицата е имала лицево-челюстна пареза и поради това усмивката й е излязла така тайнствено крива. Но българските политици са парализирани и отвън и отвътре. Разбира се, има изключения.

Но все пак, не е трудно човек да се усмихне, защото за направи това, на човек му трябват само 17 мускула, а за да се намръщи – трябва да се активизират цели 43? На нашите политици изобщо не им пука. За да се намръщят ще мобилизират не 43, а 430 мускула. Те дори не знаят и да се усмихват като хората. Има и нещо друго, което разбира се е вече друг аспект на усмивката. Казват, че човечеството с усмивка се прощава с миналото си. Да помислим – защо човек като маха и се прощава с миналото си, и поема с влака към бъдещето се усмихва. Дълго съм мислил за това. Аз мисля, че това е един от видовете усмивки – опрощаващата. Това е усмивка, която е индикатор на осъзнаване на допуснатите грешки, но оттук нататък изобщо не следва някакво намерение никога повече да не бъдат допускани. Не. Тази усмивка е опрощаваща като индулгенция. Човечеството се усмихва и мисли, че по този начин получава опрощаване на дотогавашните грехове, нещо като индулгенция, за да почне на чисто да върши нови грехове, нови престъпления.

Какво бихте казали на всички – да се усмихват повече, или да мислят преди да се усмихват? Да се усмихват повече. Дори и да не мислят първо, хубаво е да се усмихват винаги. Нека и по-често се усмихват и на самите себе си. Трябва да знаем, че сме такива, каквито сме – с всичките си достойнства и пороци. Хубава е да се усмихваме и на самите себе си – така и на душата ни ще бъде по-весело.

Интервю на Десислава Конакчийскa, Информационна агенция КРОСС