Сагата с оставката на сегашния управител на БНБ Иван Искров приближава своя край. До дни сочакваме да научим кои са истинските кандидати за престижната длъжност. Имената, които се въртяха досега в публичното пространство били пробни балони, твърдят видни кадровици. Новината, че Джон Кери или МВФ щели да диктуват кастинга, също беше опровергана. Не че няма да им натежи думата в последния момент, но конфузът щеше да е голям, ако мисионерите отвъд океана бяха посочили публично с пръст своя фаворит. Дори и Кремъл навремето действаше по-предпазливо и конспиративно, когато трябваше да настани свой човек във висшата власт у нас!
Така че търсенето на подходящия човек ще продължи до последния момент. И понеже ситуацията е повече от критична, редно е да се запитаме какви качества трябва да притежава новият избраник?
Явните предпочитания на политиците и парламентаристите са да бъде равно отдалечен от всички партии и корпорации. Скритите им мераци са известни: да е сговорчив и дискретен, когато финансовите им интереси са поставени на изпитание. Тогава го оставят на спокойствие да си реди делата в трезора (стига да не им сервира изненада като аферата с КТБ, която стъжни живота на бивши и настоящи властници, облажили се яко покрай банката-пирамида).
Истината е следната: изходът от рецесията и финансовата криза без участието на БНБ няма да бъде намерен. Следващият управител на централния трезор е длъжен да представи своя стратегия как да обвърже банковия с реалния сектор на икономиката, така че първият да се превърне в мотор за измъкване на втория от тресавището на кризата.
Ако се обърнем към близкото минало и погледнем трезво на провала на гуверньора, чиито мандат изтича, наложително е да се избере не приемник, а Обновител на системата. Коя фигура е подходяща за тази отговорна кауза?
На първо място, доказан професионалист. Което ще рече:
Човек, израснал в банковите среди, намирал изход от кризисни ситуации, показал, че не се колебае да се раздели с поста си, когато го принуждават да нарушава корпоративни стандарти, общоприети в неговия бизнес; Банкер, познаващ изтънко своя занаят. Финансов експерт, който е на „ти” с банковия модел „Марка БГ” – закопчан в желязната ризница на Валутния борд, ампутирал емисионната функция на централната банка; което значи, че нов мисионер тип „Дянков” не е нужен! Отборен играч, който води екипа и не дезертира от личната си или от колективната отговорност, когато се провали едно или друго ръководно звено. Подобно невралгично звено днес е надзора в БНБ.
На второ място, да е с качества на стратег. В българските условия това означава:
Да инициира реформа и въведе надзор, които да накарат банките у нас да работят по международни правила и да спазват стриктно европейските директиви в работата с клиентите; Да излекува търговските банки от лихварската болест; да ги мотивира да изпълняват и втората присъща функция: инвестиционното кредитиране; Да оглави и реализира маневрата „Включване в Европейски банков надзор”; да пренастрои модела на Валутния борд – така че да пребори дефлацията в обозримо бъдеще; да бъде един от водещите архитекти при безопасното вграждане на България в земетръсната еврозона; Да се чувства уютно, демонстрирайки професионално самочувствие, в международната банкова общност;
На трето място, да е с чисто финансово минало и реалистична визия за своята бъдеща кариера.
Което значи, да бъде готов да го атакуват още от първия ден за всяко действие или бездействие в неговата кариера, пораждащо съмнение за зависимост, алчност, податливост на корупция и пр. Да стане обновител, т.е. спасител на българската, опасно дестабилизирана банкова система, изисква да и се посвети изцяло, без да мисли, къде ще го отведе съдбата в утрешния ден. А тя, съдбата, в повечето случаи е отреждала на спасителите изключително тежко лично и фамилно битие преживе. Но и заслужена почит впоследствие.
Прочитайки текста по-горе, виждам че на места звучи нравоучително. Давам си сметка също, че възвишените цели , националните ползи и индивидуалните саможертви не са белег на нашето време. Днес се ценят пробивността в кариерата, властовата надменност и безпардонното отношение към малкия човек и редовия бизнесмен.
Именно тези качества детронираха морално отиващия си гуверньор на БНБ. Новият избраник трябва да е негов антипод!