Тези дни се завърнах от чужбина и като чета коментарите имам чувството, че съм в някакво африканско племе, в което отделни части воюват помежду си. Опитът показва едно – когато българите са били разделени, те винаги са били побеждавани. В този случай не става дума за завоюване на територия, а за изпадане от класацията по основните показатели – икономика, образование, просперитет. Не трябва да се самозалъгваме няма магическа формула за излизане от тази тежка ситуация, освен диалога.

Диалогът не се случва по инициатива на онези, които са избрани за това – става дума за политиците. За съжаление той се отказва и от онези, които протестират и другите, които ги контрират. Отдавна апелирам една група достойни българи, хора с уважение да се превърнат в посредници. Хубаво е, че и самите спорещи постепенно стигат до тази идея. Те сами казват на кого имат доверие. Например, Константин Пенчев, академик Георги Марков, Михаил Екимджиев и още десетина души от този ранг. Те са показали, че са независими и успяват да се отърсят от политическите пристрастия. Тези хора държат на институционалната коректност и на нещо, което можем да наречем национални ценности и идеали. Останалите апели от типа “дайте да се преборим за пореден път” водят до съвсем други неща. Те не могат да съберат разделените парчета на българската нация.

Рано или късно ще се стигне до диалог. Не искам да употребя думата “кръгла маса”, защото и тя придоби негативно звучене. Ако се доверяваме на опитни хора, които в момента анализират социалните сътресения по целия свят, все пак трябва да имаме готов вариант. Дали ще го наречем обществен договор, или българската Магна харта, няма значение. В този документ трябва да са готови няколко инструмента, за да се отиде към съгласие и промяна. При всички случаи това е проект за нови изборни правила, в който да се вградят исканията на вече три вълни протестиращи – януарски, юлски и сега. При всички случаи трябва да се намери начин за равнопоставеност не само между партиите, а и между партиите и гражданските формации. Когато дойдат изборите те да имат еднакъв достъп до медиите, за да няма влияние на корпорации и други заинтересовани кръгове.

Предварително трябва да се договори да има съгласие по определени точки. Така, както навремето се договорихме член първи – вън от Конституцията, така сега партийните и президентските квоти в институциите да бъдат оставени настрани. А в тези структури, които имат отношение към правораздаване, контрол върху избори и т. н., да участват професионалисти, които не биха се поддали на каквито и да е било внушения.

Що се отнася до другата част от да го наречем обществения договор, който засяга най-важното – икономиката и кризата, бедността, образованието и здравеопазването и изхода от кризата – за това има много голяма степен на готовност. Просто трябва да бъдат поканени работещите групи експерти, които ще сложат на масата предложените варианти. Който спечели, нека да приеме техните разработки, но не и те да се правят на тъмно в партийните лаборатории, на скрито и после да не си изпълняват ангажиментите. /БГНЕС/