Проф. Илиян Михов е професор по макроикономика и иконометрия в INSEAD, бизнес университет* с кампуси във Франция и Сингапур. С огромен брой публикации в престижни издания, сред които и няколко статии в съавторство с Бен Бернанке, председател на Федералния резерв на САЩ. Една от тях е анализ на Голямата депресия в Щатите.
През 2008 г., в разгара на най-голямата финансова криза след Голямата депресия Илиян Михов беше убеден привърженик на американския план за спасяване на финансовата система чрез изкупуване на т.нар. отровни активи, за които президентът Обама отдели 787 млрд. долара. Според негови изявления, ако банковите активи продължат да се влошават, ще се свие силно кредитирането. Без него компаниите ще трябва да намалят производството си, а много работници ще загубят работа. От друга страна, търсенето ще намалее, продажбите допълнително ще паднат и компаниите няма да могат да си плащат дълговете.
У нас той стана известен с идеята си за модификация на валутния борд във време, в което единственото общо между всички политически сили бяха клетвите им за вярност към фискалната система, установена след голямата криза през 1996 – 1997 г. В интервю за “Дневник” през септември 2009 г. Михов предложи да се “модифицира” режимът на валутен борд по модел, прилаган от Китай през 2003 г. Той обясни: “Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%). За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа, с които да "обира” излишъка от пари. Когато времената станат по-тежки, тогава банката изкупува обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд (т.е. изпълнява своя основен мандат да запази валутния курс).
Важното е, че при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Също така важно е да се отбележи, че банката няма право да изкупува държавни ценни книжа."
Според Михов така България може да влезе в еврозоната по-бързо, защото ще се улесни контролът върху инфлацията.
Тезата му срещна сериозен отпор сред нашите икономически и политически кръгове. Днес професорът смята, че валутният борд не трябва да се пипа.
Г-н Михов, често казвате в публичните си изявления, че са налице макроикономически условия за възстановяване и развитие на икономиката ни. Че развитието прави от бедните държави – богати. Какви непосредствени стъпки в тази посока бихте предприели, когато поемете поста вицепремиер в българското правителство?
Според мен най-важното в момента е да подобрим бизнес средата в България. Правителството направи няколко сериозни стъпки в тази насока и моята цел ще бъде да продължа тези промени и да ги въведем заедно с другите министри в дългосрочния план за развитие. Някои от промените са трудни, но има достатъчно воля в правителството, а смятам и в обществото, за да могат да се преодолеят трудностите.
Днешната мантра за излизане от кризата е усвояването на кохезионния и структурните фондове от ЕС? Вие чувствате ли се подготвен по европейската референтна рамка – какво трябва конкретно да се случи в тази сфера, което да отпуши усвояването на парите?
Очевидно е, че проблемът с еврофондовете е доста сложен. Десетки, може би дори стотици хора, които познават материята доста добре, се опитват да увеличат усвояемостта. Според мен не можем да говорим общо как да усвоим фондовете, а трябва за всеки един проект да видим дали реално можем да изпълним условията или не. И ако не можем, то трябва да разберем какви са пречките. Т.е. „отпушването” на фондовете не може да се реши с една магическа рецепта. Нека сега да видим оценката на ЕК и тогава да насочим усилията си, за да решим проблемите.
Има и още една мантра – влизане в т.нар. чакалня за еврозоната. Реална ли е според вас политическата цел страната ни да влезе в ЕRM II зоната?
Разбира се, че е реална. Трябва да се проведат преговори с европейските институции и да ги убедим, че България е икономически стабилна страна. Мисля, че шансовете на България да проведе успешни преговори са много големи.
Конкретно на кои условия трябва да отговаря България, за да се случи това?
Най-важното е те да са убедени, че стабилността в България ще продължи. За „чакалнята” няма формални изисквания за дълг, дефицит и т.н. Тези изисквания ще се явят, когато кандидатстваме за еврозоната.
Споменавате, че едно от условията е “те да се съгласят на този курс на лева към еврото” (в. “Труд”, 24.01.10). Какво конкретно имате предвид?
Настоящият валутен курс на лева към еврото бе определен едностранно от България през 1997 г., когато се въведе валутният борд (разбира се, тогава курсът беше спрямо марката). Има формално изискване, че приемащата страна – страните-членки на еврозоната и ЕЦБ – са съгласни с този курс, т.е. той е договорен на двустранна основа. Не мисля, че това е проблем. Това е чиста формалност и както те, така и ние разбираме ясно, че всяка промяна на валутния курс не бива да се допуска и може да е пагубна. Още през 2001 г. на конференция в Милано дискутирах този въпрос с Отмар Исинг – тогавашния заместник-президент на ЕЦБ – и той потвърди, макар и неофициално, че страни с валутни бордове ще влязат в еврото с техния си валутен курс.
Съществуват мнения, че левът е обезценен за последните 10 години до 2 – 2,5 пъти. Това реална оценка ли е?
Икономиката има много механизми, с които да се справи с дисбаланси, ако има такива. България е спечелила много от стабилността на курса и всякакви опити да се дискутира промяна на курса са вредни. Определено бордът не трябва да се пипа.
Съществуват сериозни страхове сред хората в България, че на “хлабавия борд” ще се нахвърлят инвеститорите със силни валути и ще смачкат лева.
Много пъти казах, че модифицирането на валутния борд не е на дневен ред и няма да бъде на дневен ред, докато аз съм в това правителство. Изглежда, че за да се спре този дебат, всяка сутрин новините трябва да започват с изявлението: „И днес Илиян Михов заяви, че модифицирането на борда не е на дневен ред и няма да се разглежда, докато той е в това правителство.”
Имате ли ваши механизми за лобиране пред международните финансови институции като ЕЦБ например за влизането ни в еврозоната?
Нямам механизми за лобиране, но имам познати, с които говорим на един език. Моите усилия заедно с екипа на правителството ще бъдат насочени да убедим европейските институции, че сме стабилен партньор, и да направим видим факта, че отговаряме на критериите за влизане в ERM II.
Ако позволите един личен въпрос – какви са вашите мотиви да поемете поста вицепремиер в правителството на Бойко Борисов? Заплатата ви ще е около 2400 лева и със сигурност няма да си тръгнете от страната, окичен с лаври.
Eдин от основните мотивиращи фактори е, че за първи път се поставя на преден план дългосрочното развитие на страната. Развитието е най-важното, защото то прави бедните държави богати. Ако успеем с този икономически екип да се справим не само с кризата, а и да променим за по-добро развитието на страната, тогава след 10-15 години България ще изглежда по съвсем друг начин. Да видиш родината си как се развива, как се подобрява животът на хората и да си допринесъл макар и малка част към този успех, е единствената мотивация за мен. Искам България да успее.