От години БСП е най-големият поддръжник на училищното здравеопазване, казва лекарят - водач на листата на "БСП за България" в 22 МИР- Смолян
Проф. Михайлов, какво трябва да се направи за подобряване на качеството на медицинските услуги?
Това е много сериозна тема, която обхваща цяла поредица от фактори. На първо място е технологичното подсилване на болниците. Известно е, че по-голямата част от болниците са в сериозен финансов недоимък и в много лоша материална база. Красивите и модерни болници, които виждаме по медиите далеч не са истинската картина реалността, която обикновено представлява олющени стени, стари легла, лоши тоалетни, лоши битови условия... Това е печална картина, която е срамна за държава член на ЕС в началото на XXI век. Това е само една от причините в нашата програма да запишем, че е крайно необходима промяна на финансирането, за да може да се отпуснат средства за купуване на дълготрайни материални активи за всички болници - и малки, и големи, както и за реконструкцията им.
Какво още е необходимо?
Големият проблем е комплексността на лечебния процес.
На какво се дължи това?
Една от причините е липсата на необходимия брой медицински специалисти, за да бъде обезпечен целият цикъл на лечение. Един човек, за да постъпи в болница, той е мултидисциплинарен пациент. Този човек влиза в болница за едно основно заболяване, но той има и други - придружаващи заболявания. Тоест, в болницата той трябва да бъде лекуван за всичките си заболявания, които по един или друг начин са свързани и с основното.
Кадрите са много тежък проблем на България. Лекарите застаряват, за сестри и акушерки, да не говорим - известно е колко много от тях са принудени да работят години наред, след като са се пенсионирали. Имаме около 28 хил. сестри в страната.
Лекарите са около 29 хиляди...
Именно, нарушено е съотношението лекар/ сестра, а сестрите са гръбнакът на здравната система. На страната ни трябват поне 50 хил. медицински сестри. Да, така е - лекарите не са намалели, но по-голямата част от тях са предпенсионна и пенсионна възраст.
Какво трябва да се направи?
Преди всичко на младите трябва да бъде гарантирано кариерно израстване по места. През последните години именно липсата на възможност за кариерно развитие прогонва младите от страната.
Тук опира въпросът и до специализациите и дългосрочните специализации, продължаващото обучение на работещите в клиничната медицина. Този въпрос е уреден в цяла Европа, но в България кой знае защо не е и е под контрола на отделните университети.
Другата страна на проблема е възнаграждението. Идеите парите на медиците да бъдат синхронизирани с Рамковия договор, с колективния трудов договор и прочее, увисват във въздуха, защото болниците като нямат пари, нямат приходи от клинични пътеки, как да плащат? Как да спазват споменатите договори?
В болничната помощ то е свързано с клиничните пътеки, нали?
Именно. Точно това прави малките, общинските болници и болниците в отдалечените райони, които работят основно по клинични пътеки, които не са финансирани достатъчно, непривлекателни за младите медици. Например в болницата в Златоград почти няма останали лекари, сестрите са възрастни и ако тази болница се закрие, най-напред младите семейства ще напуснат района. Коя майка ще рискува да отглежда деца на място, където няма лечебно заведение? И ето ви процес на обезлюдяване на региона. Проблемът е много сериозен с болниците в отдалечените региони.
Тези три неща - технологична осигуреност, възможности на лечебните заведения и кадровата осигуреност ще донесат промяната. И за всички тях ще се бори БСП.
Цените на лекарствата непрекъснато растат, а от друга страна доста лекарства "изчезват" от аптеките. Мнозина пътуват или си поръчват лекарства от чужбина. Какво е решението?
Лекарствоснабдяването е много сериозен проблем за пациентите от всички възрасти.
От години БСП настоява за безплатни лекарства за децата...
Да, това е записано в програмата ни - безплатни лекарства за деца и подрастващи до 14 г. Държавата трябва да поеме тази своя грижа. Става въпрос за не повече от 100 до 150 млн. лв. годишно. Това е важно не само от финансова гледна точка, но и от социална - родителите да са спокойни, че децата им са обгрижени и от държавата. Това е отговорност, която трябва да се носи и от личните лекари, и от педиатрите.
Също така БСП настоява и за по-висок процент на реимбурсация на лекарства за пенсионерите. Необходимо е да се увеличи реимбурсното ветрило, а не възрастните, които са с множество заболявания, да си броят стотинките или да търсят заместители, да прекъсват лечението си, защото не им стигат парите за лекарства. И всичко това води до факта, че България е на последно място в Европа по продължителност на живота.
Проблемите, които изброихте са изключително сериозни. И все пак, според Вас коя трябва да е първата крачка, кое е нещото, от което трябва да започне промяната?
Политическата ситуация е много сложна. Фундаментални промени БСП може да обмисля, когато има възможност на управление с 4-годишна перспектива. Сега се очертават правителства с относително кратък срок. По тази причина първата стъпка на здравната система трябва да е свързана с грижата за кадрите.
Болничното финансиране по клинични пътеки не изкривява ли картината?
Това е основното. И трябва да се промени, но в момента имаме краткосрочни задачи и на първо място са кадрите. Успоредно с това осигуряването на безплатни лекарства за децата. В дългосрочен план вече и промяната във финансирането на болниците, които не бива да са търговски дружества.
Трябва ли според Вас да се работи за връщане на училищното здравеопазване?
В годините БСП е най-големият поддръжник на училищното здравеопазване! Сега изведнъж всички се сетиха, че училищното здравеопазване е много важно, след като го разрушиха преди 25-30 години. Но сега сме още по-настойчиви, защото затлъстяването, диабет, гръбначните изкривявания, болестите в резултат на обездвижването, алиенацията, непрекъснатото време пред екраните и прочее, вече вземат застрашителни размери. Затова БСП ще настоява изключително за възстановяване на училищното здравеопазване.
Как след толкова години да бъдат върнати лекари, сестри, зъболекари в училищните кабинети?
Единствено със стимули. Може например едно лечебно заведение да обслужва дадено училище, като медицинските кадри се осигуряват на ротационен принцип. Има и други възможности, но те трябва много внимателно да бъдат обмислени, за да бъдат ефективни, а не просто да се каже: "Ето, има медицинско лице в училището", а това медицинско лице да е в помощ на учениците и да работи наистина за профилактиката на заболяванията, създаване на трудови и на спортни навици и др. Спортуването започва от училището.
Изключителен приоритет на БСП детското здравеопазване и реалното построяване на Национална детска болница. Не искаме поредния проект и поредните красиви описания как ще изглежда в бъдеще детската болница, а реална болница. Дългите години бавене и говорене доведоха до това, че вече частни структури се канят да изградят детска болница в Бургас, в Пловдив и др. Национална детска болница трябва да е грижа на държавата.
Много се говори, че в България има прекалено много болнични легла. Но много са за активно лечение, а не за продължително лечение, дългосрочна грижа. Как може тази тенденция да се промени?
Това е много тревожна тенденция. За този проблем са ни обръщали внимание и от Американската търговска камара, и от Световната банка. България е на първо място (при това с катастрофална преднина) в ЕС по брой болници на глава от населението. Първенци сме и по брой легла за активно лечение.
Това не е ли обяснимо - финансиране чрез клинични пътеки?
Именно. Има икономически интерес да се въртят клинични пътеки. Но обръщането на пирамидата ще бъде много трудно.
От къде да се започне?
- Много внимателно да се оцени здравната карта и необходимостта от лечебни заведения. Неведнъж съм казвал, че 80% от българските болници са в 5 града на страната. А в останалите градове, в това число и областни, липсват стратегически отделения за лечение на болести, които водят до високата смъртност, по която България също държи печалната палма на първенството - сърдечносъдови заболявания, онкологични заболявания. По данни на Евростат в целия ЕС намалява смъртността от онкоболести, у нас се увеличава.
Защо?
Това говори за неефективност на здравната система по отношение на социалнозначимите заболявания, които дирижират смъртността.
Има и още нещо: липсата на хосписи, които да поемат палиативните грижи за хора с онкоболести, които достойно да изживеят дните си. Сега тази грижа се стоварва върху плещите на семействата, които няма как да имат професионална подготовка за такъв вид грижи.
Интервю на Аида ПАНИКЯН
Купуването и продаването на гласове е престъпление!