Как може да се ориентираме на пазара, за да купуваме качествена храна? Много е относително, защото често пъти не можем да се ориентираме визуално. Трябва да погледнем етикетите, да прочетем информацията на него и да преценим дали това съответства на нашите очаквания. Например ако продуктът е пълнозърнест хляб, ние виждаме тъмен хляб, но ако прочетем състава – той е направен от брашно тип 500, след това започваме да четем другите съставки – евентуално има мая, вода, готварска сол – всички хлябове имат това, но започват Е-тата. Накрая ако се окажат 5 Е-та – това означава, че щом има брашно тип 500, този хляб е оцветен с кафява боя за сладкарски цели или има карамел и ред други вещества, които въобще не отговарят на нашите очаквания за пълнозърнест хляб. Тогава един диабетик може да си навлече сериозен проблем, т.е. той може да повиши кръвната захар. Той казва „Аз си купих черен хляб", а под представата за черен хляб той е очаквал да получи пълнозърнест, но уви хлябът е боядисан с кафява боя. Ето едно заблуждение. Ако той беше наясно, че за да бъде черен, хлябът трябваше да бъде приготвен от брашно тип 1150 /типово брашно/ и нагоре като номер – 1350, 1850, 2000 – това значи пълнозърнест хляб, едрозърнест хляб и т.н. Тогава той би бил спокоен, че за неговия диабет този хляб е подходящ. Непакетиран хляб без обозначение за състава му никой съвременен потребител не би трябвало да купи. Друг пример – купуваме бяло саламурено сирене от тава, там няма етикети или може би някъде върху тенекията е отбелязан състава му. Ако това сирене е в индивидуален пакет, ние отново сме длъжни да прочетем етикета и да кажем „Да, това съответства на моята представа за търсено от мен сирене".

Етикетът винаги ли отговаря на действителността? Би трябвало да е гарант, защото за това носиш отговорност и то наказателна. Не дай си Боже контролен орган да мине, да направи проверка за контрол на качеството и състава на този продукт и да не установи показателите, които са посочени върху етикета – такова нещо е наказуемо. Това е все едно да дам грешна декларация за доходите ми. Ние сме длъжни да вярваме, че етикетът отговаря на действителността и аз мисля, че на 99% това е факт. Ако няма етикет, това вече е друг проблем. По същия начин стои въпросът с млеката. Мисля, че последните години има допълнителна клауза в нашето законодателство за разширяване информацията, отбелязана върху етикета и тя да бъде коректна. Не мога аз да отида в магазина и да искам да си купя, например, хайвер. Този хайвер е 140 грама и струва 1,8 лв. и аз си представям, че си купувам най-качествения хайвер. Накрая виждам, че съставът е отбелязан на дъгата на кръглата пластмасова опаковчица, обаче тази дъга и тези буквички са толкова малки, че и с очила не мога да ги прочета. Отивам си в къщи и прочитам, че в него има 7 Е-та. Това значи – оцветители, овкусители, консерванти и прочие. Е, аз какъв натурален продукт съм си купила? След известно време факт ще бъде изискването шрифтът да бъде написан така, че да бъде четим, т.е. да бъде използваем. Натуралното пилешко месо пък вече е с няколко Е-та. Не може аз да очаквам, че съм купила нещо много пълноценно, и изведнъж тези, които са го произвели, да са включили – стабилизатори на цвят и т.н. Изобщо качеството вече наистина е много ниско. Аз съм смутена, защото ние не консумираме на един хранителен прием само един продукт, ние комбинираме хляба, който е с няколко подобрители на технологичния процес /Е-тата/, номерирани с някакви цифри, които и специалистите не помнят точно, с хайвер например, който има 7 Е-та. Ако пък реша да си добавя и един кренвирш… Ние в нашите епидемиологични проучвания обикновено отчитаме, че нагласата на обществото е, че приемайки някакъв колбас, приемаме месо, т.е. той го идентифицира с месо. Една голяма гама от продукти, т.нар. колбаси от години станаха арена за агресивни въздействия и за вмешателство на меркантилни производители, защото в този колбас, който може да бъде дори сух или деликатесен колбас, той винаги има 20% сланина, 20% едносортно месо /ако ще е свинско или говеждо, то е с всичките му сланини, кожи, даже при кренвиршите има и смляна кост/, 20% вода, 20% нишестета и 20% емулгатори, овкусители, оцветители, когато се касае за малотрайните колбаси, в частност кренвиршите. Не искам да кажа нищо за производителите, те си имат своята програма. Всички съставки трябва да приемем, че са безвредни. Просто искам хората да знаят, че трябва да четат и да преценяват. Не трябва да мислим, че от нас е скрито нещо като информация. Не трябва да мислим, че нещо е вредно за здравето ни. Всяка съставка априори се счита, че е безвредна. За всяка от съставките, която е включена, производителят има документ, че тя е безвредна. Аз говоря в съчетания, защото никой не приема само едно Е. Ние приемаме храни с много Е-та и като ги свръх комбинираме и свръх консумираме, тогава мога да очаквам алергични реакции, асматични пристъпи, а децата стават по-буйни и агресивни.

Решение ли ще е, според Вас, създаването на Агенция за контрол на храните? Много голямо решение, разбира се. Всички ние и министерството сме длъжни да казваме на хората – не се страхувайте от храните, които са по щандовете, те са безвредни, няма вредна храна. Аз мога да кажа обаче, че свръх комбинация и свръх консумация в един прием в рамките за кратък период от време на храни, които имат много изкуствени субстанции, могат да доведат до някакви нежелани ефекти в човешкото тяло.

Какво мислите за киселото мляко от 9 стотинки, трябва ли да се приема? Никога не бих си купила такова мляко. Не съм го видяла и не мога да кажа какво има в него. Млякото и млечните храни са били много важни за нас. Благодарение на киселото ни мляко се е считало, че сме имали завидна дълголетност в Европа, изучавана е тази дълголетност през предходните декади, т.е. през предишни десетилетия чужденци са идвали да ни изучават дълголетниците и са установявали, че киселото мляко… и изведнъж то да стане арена на най-различни имитации и ментета. Това, според мен, е мляко-менте. Бих си купила по-скъпо мляко и със сигурност бих спечелила, защото ще ям нещо натурално. Искам да кажа на производителите, които искат бързи печалби, всъщност те знаят, че даден техен продукт с много сериозно имитиран състав при консумация от даден индивид, той самият няма да получи, в повечето случаи, пряк негативен ефект върху здравето. Очаква се да има комулация на въздействие на тези химически субстанции и чак след много време съответният индивид да реагира с една сериозна негативна реакция на здравето, дали ще е алергична, дали ще е бронхиален спазъм, дали ще е отключване на някакъв туморен процес. 30% от туморните заболявания в днешно време се счита, че се дължат на неблагополучие в хранителния прием. Някои производители казват „Никога няма да консумираме тази храна, защото знаем как я приготвяме. Тя е предназначена за другите, не за нас". Искам да им кажа на тези производители, че така не се мисли, защото никой не репродуцира човешката популация в едно малко общество. Човешката популация се репродуцира в едно по-голямо общество. Трябва да мислим глобално. Никой не може да спаси себе си, затова имаме и такъв бум на малформации в България. Всички сме загрижени да имаме една добра бъдеща генерация – поколение, което да е здраво. Ние сме длъжници на това поколение.

Интервю на Анастасия Бакалска, Информационна агенция КРОСС