Непокзани досега акварели на големия художник Вълко Гайдаров се представят в зала “Петър Стайков” към КДК – Смолян. Юбилейната изложба беше открита на 1 февруари. Десетки приятели и почитатели на изкуството се събраха в залата и си спомниха за твореца, който си отиде от този свят през 2009 година. Благодарение на съпругата и семейството му, с един кратък видеофилм, присъстващите се потопиха в света на художника, чуха отново гласа му, припомниха си за неугасващата му любов към Родопите и изкуството. "Тази изложба трябваше да бъде показана. Тя бе замислена от Вълко Гайдаров или по-скоро бе отлагана от самия него неколкократно. Виждаше я като ефирната част от изкуството си и в отлагането й той влагаше изживяването да се готви за нея." – това се казва в словото на директора на Художествената галерия в Стара Загора Марин Добрев. Големият приятел и познавач на творчеството на художника не успя да пътува до Смолян, заради тежките метеорологични условия, но изпрати най-топлите си думи за откриването.

"Експозицията включва 43 акварела, обхващащи последните три десeтилетия от творчеството на Въчко. В нея са намерили място голяма част от любимите му сюжети, към които той често се обръща, но с желанието да открие в тях други измерения – тези на вибриращата светлина, на въздушността и лириката. Те са неизменната част от неговото изкуство, но онази, по-интимната, много личната, която рядко показваше. В тези малки или по-големи листи е емоционалният зрим образ на песента му за балкана и простора. В тях е възгледът му за тази тъй-трудна техника на акварела и неизменното му притеснение дали четката с вода, близнала някой цвят, поне докосва виденията му. Да, именно виденията, защото зад уж познати сюжети стои споменът за детството, за босите крака в росата, за неокосените ливади, за призрачните мъгли, за стоборите и неотваряните им вратички, за пътеките, продължаващи въображението, за очакването на дивите череши, за мириса след падналия дъжд, за онова, което легналото по гръб хлапе вижда в облаците, за мекия залез, за родопчанката с ръце на кръста, за тайнството на непознатия хълм в далечината, за синьо-зелените приказки с бели къщурки, за сребристия скреж на зимната вселена, за утринните черги по поляните, за сезоните на природата и нашите – тези на човека, и отново пътя, който отива нанякъде, където не сме били…а мечтаем да бъдем… сами със себе си.

Вълко Гайдаров е от ония майстори на пейзажа, които рисуват не толкова природата, колкото усещането за нея. Неговите акварели са част от диханието на едно дарование, освободено от описанието на нашата прозаична зримост, превръщащо белия грапав лист в страстна алегория на чувствата и вътрешната красота. В тях си дават среща импресия и абстракция, меланхолия и радост, експресия и спокойствие, мъдрост и обич. Те са огледалото на неговата душа."

Само преди няколко дни Вълко Гайдаров трябваше да навърши 75 години. Смолянчани станаха съпричастни към този юбилей и преоткриха художника чрез всеки един от подредените акварели.

Изложбата беше организирана от Община Смолян, Художествената галерия и КДК. Поздравления по повод откриването от името на кмета Николай Мелемов и областния управител Стефан Стайков поднесоха секретарят на общината Замфир Копчев и секретарят на областна администрация Петя Пампорова.