На 15 април от 19:00 часа любителите на театралното изкуство могат да гледат премиерата на спектакъла „Рейс“ от Станислав Стратиев в Родопски драматичен театър Смолян.

Дисекция на модела

Огромното, всеобщо, всенародно доказване на собствената ни другост продължава.

Както и масовото ни бягство от местопрестъплението. Всеки доказва, че не е той.

Всеки твърди, че не е мислел това, което е казвал, и не е казвал това, което е мислел.

Най-добре са тези, които въобще не са мислили - няма какво да опровергават.

Тъй като се оказа, че сме се събрали на грешно място, в неподходящо време и не тези хора, сега всички искаме да бъдем други.

За да стане човек друг, най-напред трябва да разбере какъв е всъщност.

Колкото по-жестоко и точно разбере истината за себе си, толкова по-бързо ще се промени.

Да обясняваш историята си само с географията си, не е най- точният начин да разбереш истината.

Нашите прадеди яхнаха конете и смениха географията си, която не им харесваше.

Ние предпочитаме да сменяме историята.

Или биографията.

Както и убежденията.

Това не е другост, това са имитации на другост. Ние маркираме другост, за да останем същите.

Всъщност ние искаме да се промени нашето положение, a нe ние самите.

Парадоксът е, че докато не се променим ние, няма да се промени и положението ни.

За да станем други, първо трябва да станем някакви. Някакви е следващата степен след никакви.

Една нация е никаква, когато непрекъснато няма минало и настояще, а само бъдеще.

И когато мисленето не е качество, а улика.

Най-малката някаквост е да признаем, че и другите са хора. Това е тежко, но не и невъзможно.

Може да се постигне дори само в един човешки живот.

Следващата стъпка е да сменим черепите на враговете си, от които пием вино, с обикновен сервиз.

Още по-следващата - да не кръщаваме улици и площади на хората, които уважаваме, а просто да престанем да ги бесим. И тъй нататък.

Човек и добре да живее, може цял живот да не стане някакъв. Но трябва да се опитва.

Точно това се нарича опит за летене.

Докато правим само опити за пълзене, не само сме никакви, а сме и за никъде.

Режисьор – Бюрхан Керим

Сценограф – Илина Грозева

Композитор – Явор Намлиев

Участват актьорите – Димитър Димитров, Васил Читанов, Ива Караманчева, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Асен Левов, Преслава Георгиева, Борис Хаджийски