Двама млади смолянчани – Александър Караджов и Вилиан Стефанов, ни повеждат по пътищата на своите туристически преживявания в книгата си „ Пътеводител на забравената България: от връх Вейката до Долината на стръвниците“ . Книгата ще бъде представена на смолянската аудитория на 10 юни, понеделник, от 18 часа в залите на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ от гл.ас. д-р Мариана Ламбова, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ – филиал Смолян. Александър работи като мл.експерт в дирекция „Икономическо развитие, проекти, програми, международни и младежки дейности“ на общинската администрация в Смолян, а неговият колега е намерил професионалната си реализация в София. Ако искате да разберете какво е да се озовеш лице в лице с мечка, недоволна, че някой е посмял да я обезпокои, разгърнете страниците на пътеводителя. И не само това. Може би прочетеното ще ви провокира да тръгнете към описаните туристически обекти.

Авторите разказват своите 12 истории, „спиращи дъха, пропити с мистика и адреналин“, с цялата свежест на своите младежки възприятия. В експедициите си са прекосили над 100 населени места и са изминали хиляди километри по прашните пътища в „изследвания и диви приключения“. „Вечно пътешестващи и постоянно търсещи“, както сами се определят, приятелите щедро споделят преживяното с читателите като доказват, че откривател и пътешественик можеш да се чувстваш и в уж добре познатата малка България. Не случайно техните пътеписи са озаглавени „пътеводител на забравената България“ – той ни води из „призрачни села“, в които човешкото присъствие бавно изчезва, а всесилната природа връща властта си над съграденото през десетилетията. И ако в един момент могат да ни въодушевят с възклицание като „Гледката, която се откри пред нас, бе неописуема. Красота, която всеки планинар разбира индивидуално и копнее да зърне отново и отново“, то в следващите описания ни „попарват“ с картините на изчезващите от картата някога многолюдни и кипящи от живот села с останалите порутени зидове и припичащи се пепелянки. И в които цялата същност на случващото се изразява с две разменени реплики: „Какво щастие е да срещнеш човек по теми земи! – Не, синко! Това не е щастие, а събитие!“ Да видиш и разговаряш с двамата или с единствения жител на цяло село е не по-малко преживяване от това да се изправиш пред смайващ археологически паметник или природна забележителност. Книгата е резултат от няколкогодишни туристически експедиции в различни краища на България – от Белоградчишките скали и Трънското ждрело до уникалната река Велека, странджанските екопътеки и парка Силистар – последния плаж преди границата с Турция. Маршрутите пресичат по диагонал България като целта на пътуванията им са както популярни и туристически обекти, така и интригуващи, малко познати и дори неизвестни места в пограничните райони на Родопите или Северозападна България, доскоро недостъпни поради строгия граничен контрол и защитни съоръжения по границата с Гърция. Очаква се и втори том с още 13 завладяващи истории с напрегнат сюжет, чийто познавателна стойност е обогатена с историческа и географска информация.

Историите, които ни поднасят, не са художествена измислица – това са разкази на очевидци и местни жители, озовали се по маршрутите на авторите. Или съкровени спомени, предадени от техните майки, баби и дядовци като част от истинския живот на миналото. Изложението е допълнено от исторически и географски данни след последвало проучване в архивите на библиотеки и други източници. Експедициите и попътните срещи са „напълнили торбичките“ на двамата пътешественици с благодатен материал, от който ще се роди следващата им книга „Историите на безгрижния стопаджия“. По този начин те ще изразят своята благодарност към всички онези, които великодушно са ги качвали на автостоп и са обогатявали техните впечатления с разказите си. Колкото и интригуващо и занимателно да звучат описаните приключения, авторите си дават сметка, че всъщност представят една тъжна действителност на родната си страна, в която „хората са бедни, ромите – по-великодушни, а възрастните хора пазят спомена за безвъзвратно отминали и изгубени времена.“ Защото не всичко е такова, каквото изглежда.