Въпреки рестриктивните мерки засега не се предвижда пълна забрана физическите лица да продават старо желязо.

Кражбите на метали растат драстично през последните години, отчитат фирмите, най-много засегнати от посегателствата – Националната компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) и електроразпределителните дружества. Засегнатите компании искат строги правила, дори и да става въпрос за радикални мерки, показа проучване на Investor.bg.

Тенденцията е кражбите на железопътна инфраструктура да се засилват, заяви Любомир Тодоров, заместник-ръководител на отдел Класифицирана информация и вътрешна сигурност в НКЖИ. През 2009 г., преди кризата, държавното дружество отчита 500 кражби за 600 000 лв. През 2010 г. броят на посегателствата скача на 1 200, а щетите са за 2 млн. лв. Тази година само за седмица в началото на януари вече има 35 кражби.

Драстичен ръст на кражбите отчита през 2010 г. и ''ЕВН България Електроразпределние''. За първите 10 месеца на миналата година в Югоизточна България са регистрирани 444 кражби при общо 285 през двете предходни години. Въпреки мерките за охрана, за 2010 г. откраднатите проводници са над 180 000 метра, а общата дължина на задигнатите кабели за 2008 и 2009 г. е 135 000 метра.

Междувременно екоминистерството и МВР решиха да затегнат правилата за изкупуване на металите за преработка. Промените в Закона за управление на отпадъците минаха вчера на първо четене в парламентарната комисия по околна среда.

Предлаганите промени

Предлага се на площадките за изкупуването на суровината да има 24-часово видеонаблюдение, а записите да се пазят 1 година. Ще се искат сертификати за произход на суровината, търговците, които нарушават системно правилата, ще губят лицензите си, площадките да се преместят от жилищните квартали в промишлените зони, глобите ще се завишат. Предвиждат се 6 месеца гратисен срок, за да се преместят площадките и да се преустроят. Сега около 800 фирми, или около една трета от сектора, отговаря на предложените изисквания, коментираха от бранша.

„Искаме да въведем рестриктивни мерки, да останат малко, но коректни фирми в този бизнес“, каза пред депутатите заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. От МВР пък смятат, че проблемът ще се реши, като се намали броят на площадките, които сега са над 2300.

Мерките са твърде строги, заяви обаче като представител на бизнеса, Теменужка Костова, председател на Българската асоциация по рециклиране. Фирмите смятат, че трябва да пазят записите 1 месец, а не година.

Физическите лица – радикалното решение на въпроса

По време на дебата в парламентарната комисия стана ясно, че строгите мерки в проектозакона няма да решат радикално проблема с кражбите.

Със сега предложените мерки физическите лица няма да предават елементи от инфраструктурата – например кабели, жп релси, пътни знаци или капаци от шахти. Но проблемът ще се реши напълно, само се забрани изцяло физическите лица да продават метали, твърдят вносителите. Защото забраната да се предават релси може да доведе до ръст на кражбите от домовете – например на железните огради на къщите.

В парламента по време на дебата вносителите на законопроекта и някои депутати поискаха най-радикалната мярка, но никой в крайна сметка не я предложи. Теоретично е възможно подобна мярка да бъде вкарана между първо и второ четене, но засега по една или друга причина само се говори за въвеждането й.

„Не е редно за забраним на хората да получават пари например като си предадат старите радиатори“, посочи Теменужка Костова.

Някои депутати искат да се отложат промените в Закона за управление на отпадъците, с които се затяга търговията с метали. Председателят на екокомисията Искра Михайлова (ДПС) изтъкна, че 6-месечният срок да се пренастроят фирмите е кратък, а през лятото се очаква да бъде приет изцяло нов Закон за управление на отпадъците.

Евдокия Манева обаче настоя рестрикциите да бъдат въведени веднага, защото балансираните правила не спират кражбите на метали.