На 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски отбелязваме Димитровден.

На днешния ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни. Според народните вярвания от Димитровден започва зимата.

Легендата разказва, че Св. Димитър е покровител на зимата и студа, а от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Дойде ли Димитровден, идва и снегът", казват българите. Той е по-големия брат на св. Георги, с който пък идва лятото. По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година.

Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома - добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

Като предвестник на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун,а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именникът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Честит празник!