На 18 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 година в египетската столица Александрия. Син е на бедни християни.

На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанасий означава "безсмъртен"

Атанасий е първият, наречен "Велики", измежду светите отци на Църквата. Той е определян като "баща на православното богословие", защото аргументира богословски и окончателно православната триадология.

Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се научава на пустинен аскетичен живот.

Свети Атанасий участва в прочутия вселенски събор в Никея, който му носи световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес, твърдяща, че Христос е по-нисш от Бог отец

Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество.

И словото, и живота му стават израз на добродетел. Посреща многобройни гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казва: "Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават".

Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като "пример за епископ", а учението му като "закон на православната вяра". Свети Атанасий Велики умира на 2 май 373 година.

"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казва старо българско поверие. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове и снегове. Легендата разказва как, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет".

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против като курбан за здраве. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.