Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие
Празникът се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости, като датата, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията.
Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Днес имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.