Следващата 2017 г. ще бъде обявена в Златоград за година на Дельо войвода, чествайки неговата 240-годишнина съгласно предложение на инициативен комитет в града, съобщи Александър Митушев, управител на Етнографския ареален комплекс. Дельо е най-безспорният герой и обединяваща фигура на Златоград, коментира Величко Пачилов, автор на книгата „Излел е Дельо хайдутин”. Проф. Николай Овчаров и Величко Пачилов представиха пред журналисти днес останките от къщата, за която се смята, че се е укривал Дельо войвода.

Изследователят на златоградските легенди и история, 85-годишният Пачилов цитира предания и разкази на хора, родени в края на 19-и век. Съгласно тези легенди в къщата на Сариеви е имало отвор и тайник, в който е влизал легендарният войвода. Според Пачилов в спомените на онова поколение Дельо хайдутин е почитан и уважаван и от християни, и от мюсюлмани. Къщата, в която се е криел и живял Дельо е рухнала окончателно през последните години, но зидовете все още се различават. В съседна къща в Етнографския комплекс се планира да се направи Музей на Дельо и на хайдутството, допълни проф. Овчаров.

Историята на Дельо е може би една от най-интересните и любопитните в нашето минало според проф. Николай Овчаров. Той уточнява, че почти няма исторически документи за родопския хайдутин, а източниците са преди всичко легенди и предания. Събирайки всички налични данни, археологът изчислява, че героят на Златоград е роден около края на 17-и век и е живял в първата половина на 18-и. За година на легендарната смърт на Дельо Хайдутин, убит със сребърен куршум според легендите, проф. Овчаров допуска като условна датировка 1777 г. До тази година се е стигнало, след като Величко Пачилов съпоставил християнския и мюсюлманския календар и движението на празниците Рамазан и Великден. Приемайки 1777 г. за неговата смърт, златоградчани ще празнуват догодина 240-годишнината на Дельо войвода.

През септември 2017 г. Дельовите празници в Етнографския комплекс ще бъдат изцяло подчинени на легендарната личност и на хайдутството в Златоград, уточни Александър Митушев.