На 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници – Бъдни вечер.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко – “Мали Божич” и “Крачун”.

Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен “Боговица” или “вечерник”.

Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, а брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. Вярва се, че с тази пепел се лекуват заболявания.

Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости.

Освен Бъдни вечер, днес празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения.