Не съществува макроплан за развитието на туризма. Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС изпълнителен директор на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова. Тя беше участник в международната конференция " Ползите за бизнеса от корпоративната социална отговорност в туризма".
Какво означава отговорен туризъм?
Туризмът е сложен тип индустрия- многокомпонентен. В туризма са заети множество участници и различни дейности. Част от тези дейности са свързани с кампании, с технологии, изобщо с концепции за модерно управление на определен тип бизнес, екологични и други аспекти, социални. Това е може би най- сложният етап или аспект от организацията на един бизнес. Когато той, освен да изпълнява определен бизнес модел за инвестиция, за управление на тази инвестиция и след това за реализиране на печалба от тази инвестиция, започва да се съобразява и да държи на това, да бъде добре интегриран в една среда социално, информационно, публично и институционално, т.е. за отговорния бизнес, за устойчивия бизнес са важни не само чисто цифровите резултати от дейността, но и ефектът, който тази дейност има в съпътстващите индустрии, в развитието на района. В крайна сметка за отговорен бизнес е важно да се създава добавена стойност за района или за страната, в която той се развива.
В България има ли такъв отговорен туризъм?
Трудно е с една дума да се обобщи, но аз вярвам, че всеки процес следва своя естествен път на развитие. Когато една среда е в началната си фаза на установяване и на развитие на определени бизнес възможности, тогава нещата са по-опростено заложени и действително една инвестиция в пари първо и единствено се интересува от нейната възвръщаемост. Но с времето добрите практики, международният опит и корпоративната култура намират своето място. В България са представени не малко международни хотелски вериги и компании, които се занимават с мениджмънт в туризма. Техният опит всъщност намира място и в нашата среда и бива адаптиран и възприеман от участниците от наша страна в този процес.
Бавно се случват нещата в България поради една-единствена основна причина- отсъствието на държавна политика. Държавната политика в туризма следва да определи макрорамката, генералният модел за развитие. Следва да покаже някакъв вид концепция, визия, която да бъде неотлъчно следвана от страна на участниците в бизнеса, но и от страна на правителствата. Правителствата идват и си отиват, но бизнесът остава. Така че за нас е важно да сме наясно не само с визията на предишното или сегашното правителство, за нас е важно да сме наясно, че и следващите правителства ще изпълняват този макроплан. Големият проблем е, че такъв отсъства и оттам нататък бизнесът според собствената си адаптивност и нагласи избра определени модели. Да правиш социално отговорен бизнес, да имаш корпоративна и социална отговорност като заложен елемент в работата, е въпрос на култура, на етап на развитие. Както много други практики вече намериха своята реализация в България, някои защото са по- ефективни, други, защото ни бяха наложени от правилата на големия бизнес. Така и това разбиране и тази философия идва у нас. Всеки един туристически обект, всеки един хотел, всеки един туристически комплекс представлява посвоему значителна единица за икономическото развитие на района, където се намира- създава работни места, храни семейства, винаги е ангажиран в някакви допълнителни социални дейности, винаги се явява спонсор на някакви обществени събития, просто така или иначе бива ангажиран с всякаква форма на допълнителни дейности. Това, което всъщност е важно за днешното събитие, за този проект, е осмислянето на концепцията „социално отговорен бизнес" и той да бъде заложен така a priori в цялостния модел на поведение, да не се прави на парче. Никой не би могъл да се съмнява и е напълно вярно, че туризмът е един от основните двигатели на икономиката в България през последните няколко години, един от малкото сектори, който създава работни места и подпомага много други сфери в икономиката и обществения живот.
Има ли надежда, че по някакъв начин ще се построи такъв макроплан за туризма сега, след като вече има министерство, което отговаря за туризма в България?
Има съществена разлика между важността и необходимостта на това да се създаде министерство на туризма на България и сегашното структурно позициониране на туризма в едно много сложно министерство. Това е израз на неразбиране и на подценяване на ролята на туризма в икономиката на страната. Туризмът има необходимост от министерство не само заради многото сложни въпроси, функции или проблеми, които решава, не само заради важността на туризма за българската икономика, но и поради факта, че е необходимо да управлява държавната собственост. То трябва да бъде принципал на държавната собственост и да я управлява, а държавната собственост в туризма е всъщност основата- това са туристическите атракции, това е културно- историческото наследство и природно наследство на България, което в момента е разпръснато като форма на собственост и на управление между общини, между редица министерства на съвсем различни нива, които нямат необходимия инструментариум да управляват тази собственост, да я развиват. Тя дори не е описана и обобщена в един регистър и от там се получава огромното разминаване между темпа на инвестиции в частната собственост, в хотели и в ресторанти и на липсата на инвестиции и на план за развитие, което представлява същността на туристическите продукт, а именно туристическите атракции.
Създаването на Министерство на туризма за страна като България е важно, наложително, икономически обосновано решение. Възможно е да има различни примери и практики и в други страни по света по различен начин да са уредени отношенията между държавата и бизнеса, но ние считаме, че тези близо 20 години и особено последните 10 години на изключително динамично развитие в сектора туризъм, показаха важността.
Последната година беше трудна заради финансовата криза за всички, в частност за икономиката на България в определени отрасли. Туризмът е от малкото отрасли, които показа завидна устойчивост и не допусна сериозни загуби, успя да запази относително стабилни нива, за разлика например от пазара на недвижими имоти, който се срина и показа, че поради неговия спекулативен характер най-малката промяна в икономическата конюнктура се отразява драматично. Докато туризмът показа, че е устойчив отрасъл за икономиката на страната и независимо от трудната ситуация, в която се реализира при липсата на държавна политика, при липсата на сериозен бюджет за рекламата на страната, успява да запази своите позиции. Това само добавя аргументи и основания защо има потенциал в туризма и защо той заслужава да бъде подкрепян. Туризмът е от малкото експортни сектори на страната, които внасят живи пари в икономиката и е от много малкото, които имат потенциал за нарастване в пъти. Помислете колко други сектори в националната икономика имат потенциал за нарастване в някакви проценти, а туризмът има възможност два пъти да увеличи броя, било то на туристите или на приходите. Още повече когато се разсъждава в един сериозен икономически план и се преценява как да се оптимизира тази рамка на планиране на икономиката в България, трябва да се заложи именно и да бъдат стимулирани такива устойчиви продукти и отрасли както в случая туризма.
Имаше лекция за това какво трябва да направят българските бизнесмени, така че да привлекат още повече туристи. Какво всъщност наистина трябва да се направи?
Бизнесмените имат за задача да създават бизнес модели и да ги реализират успешно. Струва ми се, че политиците са длъжници на бизнеса, защото ако някой е натоварен с възможност за представителност, за отправяне на публични послания, за представяне на международна сцена на различни форуми и изяви- това са българските политици. А те като че ли нямат разбирането, че туризмът е може би най-мощният и най-ефективният PR механизъм за представянето на България. Струва ми се, че ако някой трябва да бъде критикуван, че не рекламира достатъчно България, това несъмнено са българските политици. Ето един много конкретен пример с важността за развитието на България за един конкретен туристически продукт като конгресния туризъм. Конгресният туризъм означава платежоспособни посетители, означава трансфер на ноу- хау , защото това предполага срещи на световния политически, икономически, медицински, научен и културен елит. Това са изнесени университети на място и ако познаваме добре механизма за организация и провеждане на такива събития, всъщност ще знаем, че това се случва на места, където разбирането колко е важно е превърнато в държавна политика. Политици и министри и кметове не спират да пътуват, да участват на международни форуми, но задължително в програмата си намират начин да включат едно представяне на страната и на възможностите и да бъде домакин на подобно събитие. Българските политици могат да бъдат най- добрите посланици на България и да създадат възможност именно отношението към България, нагласите към България, предпочитанието към страната ни да бъдат променени. Бизнесът просто има своята по-делова, ясна и конкретна част от тази задача, която мисля, че изпълнява във всяко едно отношение.