АБСТРАКТНИЯТ СВЯТ НА ЕКАТЕРИНА ГЛУХОВА МЕЖДУ СИВОТО И ЦВЕТЯТА, НА ГРАНИЦАТА…

Младата поета Екатерина Глухова представя на 14 юни две книги в Клуб на дейците на културата в Смолян.

"Негримираната откровеност на поетесата Екатерина Глухова сътворява един олтар от абстрактна реалност, където обаче образите са живи, думите са въглен незагасващ в графитено, срязано до бяло, небето гори в пламъци, контрастът на белите и лалета ухае на обич, а душата и съблича ненужните дрипи и волно танцува, празнувайки свободата си. В този свят между безсмислена утопия и пълна лудост границите са размити, а реалността е граница, пише Катя Кремзер за книгата „ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ“!

В „ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ“ авторката извървява пътя към себе си през катарзиса между безумия и колебания, хаоса и абстиненцията към любовта, която като острие разполовява вените и, а тя отпива бавно тази сладка отрова, като последна целувка. Като вечен оксиморон на смазаните под купчина камъни криле, чуждите обятия и мъжките ръце, отскубнали цветето, зазоряват надеждата и вярата, но не, като религиозен постулат, а като лумнала с ярко оранжево в жълто божествената картина на истинската и безусловна любов. В абстрактната реалност на Екатерина Глухова, където часовниците вървят наобратно, птиците летят на изток и летата са вече зими, все пак има нещо много правилно и вълшебно – един свят, където вятърните чанове пеят несъществуваща песен, щом той е наблизо, целувките лекуват раните, а цветята се съживяват от допира на ръката му.

Един ден, когато дойде някой, който ще и припомни какво е да се усмихва и една тъмна и ненужна част ще си отиде от нея, тя без да пита само ще го прегръща, човека, с когото би преживяла безвремието. Момичето, което не се отказва от него никога и все още изписва със сълзи името му между сивото и цветята, на границата… И само Господ чува тихия и глас…

Толкова близък ми е този напрегнат, труден път на любовта, скитница между два взаимно привличащи се и отблъскващи се свята в стихосбирката на поетесата Екатерина Глухова „Пътят към тебе“. Любов, изстрадана във всяка капка кръв, отворила с надежда прозорци, зад които понякога се издигат стени. А внезапно намереният ключ отваря врата към вселената на другия, където можеш да се спасиш или да се изгубиш в Синевата на Безвремието...

Някога Блага Димитрова говореше за дългия сложен път към себе си. Екатерина Глухова преминава границите на собственото Аз, за да открие себе си в Аза на другия и в тихото пространството отвъд думите, където в мълчанието шепнат и крещят гласовете на човечеството. Това е книга със силен емоционален заряд, в която позабравеният в прагматичното ни време индивид - „влюбеният човек“ е запазил онази Неопитомима творческа лудост, присъща на вършителите на съдбата...

Посланията на Екатерина Глухова са изписани с огнени букви на езика на сърцето. Сигурна съм, че ще достигнат с цялата сила на излъчването си до всички читатели, както достигнаха до мен, пише Явора Стоилова за творчеството на Екатерина Глухова.

С АРОМАТ НА КАРДАМОН

"Поезията на Екатерина Глухова няма претенциите на самопровъзгласилите се в последно време васали на словото. Нейната поезия напомня екзотична риба, която обитава кораловите острове на ежедневието ни. И диша чрез любовта - през хрилете на липсите и собствените й вини, страхове, затова мога да вярвам в думите й - преминали са през горнилото на съмненията. Екатерина е от творците, които не се страхуват да покажат своята уязвимост или лудост в свят, където: „Границите са размити, а правилата са ми чужди…“ (Светът ми), и да намери убежище в човешките очи - колко само кураж се изисква за това (Подслон). Копнежът й по белите лалета, е копнеж по изгубения рай и в танца на дъждовните душата й съвсем намира онзи така жадуван катарзис (Онези бели лалета). Казват, че думите на всеки носят определен цвят и вкус. Определено нейният поетичен свят е с аромата на кардамон - пикантна индийска подправка със силен лимоново-флорален вкус и аромат - в думите й, освен онзи сладък порив за близост и пълнота в чувството, надничат й мъдри, горчиви прозрения. Но те са оплодени и от светлинка. Това прави тези стихове толкова примамливи - светещ среднощен фар за странстващите и изгубени флотилии на душите ни", казва в рецензията Ивайло Терзийски .

Книгата с избрани творби „Пътят към тебе“на поетесата Екатерина Глухова е с висок емоционален градус. Тя е вълнуваща, вдъхновена и вдъхновяваща и разкрива един богат духовен свят. Поетичните й послания въздействат със своята искреност и спонтанност. Те са дълбоко преживени и в тях се усеща мириса на живота. Те са като „онези бели лалета“, които ухаят на обич. По оригинален начин тя интерпретира темите за любовта и красотата, за истината и вярата, за свободата. В стихотворението „Светът ми“ тя ще сподели: „Там няма предразсъдъци, /изкуствени усмивки, /скрити мисли и мили думи... /. Там свободата властва!“ Намерила пътя към себе си, тя няма нагласата да се хареса на всички, иска да я приемат такава, каквато е всъщност – пряма и безхитростна. Изповядва своето верую в стихотворението „Безпаметно“: „Да бъдем себе си, /макар отхвърлени и неприети.“

Вероятно на вътрешно самочувствие се дължат нейният хъс и категоричност в лириката й: Ето потвърждение за това: „Виелицата в мен не стихва, /дори когато слънцето изгрее“... Но държа да кажа, че в поведението й няма надменност и надутост. Тя не се стреми да надскочи ръста си, тя е такава, каквато е – истинска, с крехка, оголена и ранима душа. И в това е очарованието на поетичните й послания и на самата книга. Езикът й е свеж, а образите – ярки.

Екатерина Глухова е поетеса с характер. Тя е себеотдадена на поезията, живее с нея и няма сила, която да я отклони от избрания й път. И нека все така да бъде „вярваща във чудеса“, щом с опакото на ръката е избърсала и последната сълза, посочва в рецензията си поетът Димитър Милов и пожелава на Катя : Приятни срещи с книгата! На добър път на „Пътят към тебе“! Художник на книгата е Стела Стоянова, която наскоро представи своя изложба в Планетариума в Смолян.

"За всяка изповед са нужни смелост, смирение и вяра. Книга-изповед. Думи-изповед. Лични, изживени дълбоко, осмислени и крехки. Любов и Бог, упование и вяра, доверие и опора - животът през призмата на женското сърце. Научено да се бори. И да се изповядва", пише Мария Лалева, която написа текста за задна корица на романа "Пристан", който също ще бъде представен в петък в КДК-Смолян.

Повече за творчеството на Екатерина Глухова и премиерата на двете книги вижте във видеото!

https://www.facebook.com/100059997318522/videos/1430796528321360