От понеделник влизат в сила промените в Закона за електронните съобщения, с които се разрешава проследяване на интернет трафика за предотвратяване на тежки престъпления. Разрешението ще се дава от председател на Районен съд или от упълномощени магистрати. Председателят на Софийски районен съд Красимир Влахов прогнозира пред БНР, че най-много искания ще бъдат отправени именно към ръководеното от него съдилище. Затова работата там ще бъде поделена между председателя и трима наказателни съдии. Влахов каза още, че съдиите ще се опитат да опровергаят възможните съмнение за злоупотреби и изтичане на информация чрез работата си. „Законът за електронните съобщения работи вече в продължение на 3 години. Досега такива разрешения са били давани, само че от председателите на окръжните съдилища и практика по приложение на закона вече е формирана, включително и практика за постановяване на откази, макар че чисто относително като бройка тяхното количество не е кой знае какво. Но така или иначе е формирана доста стабилна практика за хипотезите, при които може да бъде отказан такъв достъп, например ако искането не е мотивирано или ако съответните данни, които се искат, нямат връзка с конкретното престъпление, за чието разкриване става въпрос. Така че в това отношение нямам никакво притеснение", коментира той.

Асен Ненов от Асоциация „Активни потребители" заяви пред националното радио, че притесненията му във връзка с прилагането на Закона за електронните съобщения са свързани с това, че правата на потребителите не са гарантирани. „Следенето на всички и на всичко не е най-подходящия метод за справяне с който и да е проблем, т.е. нарушаването на правата на всички граждани за сметка на спасяването им от някаква имагинерна опасност просто не е начинът. Същото нещо важи и за начина, по който се действа в САЩ. При положение, че знаем много добре защо спряха на България възможността да бъдат усвоявани средства от ЕК и всичките й фондове, а именно корупцията, не ми е ясно точно как ще се получи това с ограничаването на изтичането на информация. Знаем, че в структурите на МВР има много пролуки, през които изтича информация и то със странни посоки", каза Ненов. По отношение на интелектуалното пиратство, той подчерта, че индустрията не трябва да обявява обикновените хора за престъпници, тъй като те са тези, които купуват продуктите им, затова, според него, проблемът може да се реши с промяна на модела на бизнеса.