Националният център за териториално развитие изпълнява обществена поръчка от Министерството на икономиката и енергетиката “Изготвяне на концепция за туристическо райониране на България”. Въз основа на анализ на съществуващи предложения трябва да се предложи схема на туристическото райониране – теоретично и методически издържана и практически приложима за целите на маркетинга и формирането на организации за управление на туристическите райони. Законът за туризма от 2013 г. предвижда създаване на организации за управление на туристическите райони и разделяне на територията на страната на такива, но не предлага цялостна схема на райониране. Въз основа на резултатите от проучването се очаква да бъдат определени броят, наименованията и териториалният обхват на туристическите райони и седалищата на организациите за управлението им. Процесът на консултиране се осъществява чрез въпросници, писмени становища, публични обсъждания и фокус групи, въпросите са свързани с оценката на туристическото райониране, с районите, техния териториален обхват и специализация, предложените градове за центрове на районите, маркетинговите наименования и др. Анкетирането се извършва сред фирми и организации от сектора хотелиерство и ресторантьорство, туроператорска и агентска дейност, управление на туристически атракции, туристически сдружения, областни администрации и др.
Проект на концепция за туристическо райониране на България С изпълнението на новия Закон за туризма от 26.03.2013 г. и според чл. 15 (1) обособяването на туристически райони в страната се прави с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама. Законът предвижда създаването на организации за управление на туристическите райони и определя техните функции. Разпоредбите на Закона за туризма определят
бъдещите райони като маркетингови туристически райони управлението, на които е свързано с извършването на дейности в три основни направления:
Създаване на регионални туристически продукти
Осъществяване на регионален маркетинг и реклама
Координация и управление на туризма на регионално ниво
Необходимостта от туристическо райониране на България се мотивира от всеобщото желание за развитие на конкурентоспособен туризъм, провеждане на регионализирана туристическа политика, съобразена с териториалните особености и спецификата на различните части от страната, и осъществяване на ефективен регионален маркетинг, който да направи туристическите райони разпознаваеми за потенциалните туристи и успешно да ги “продава” на вътрешния и на международния пазар. На този етап е разработен
проект на Концепцията за туристическо райониране който се представя за обществено обсъждане. Представената концепция за туристическо райониране е РАБОТЕН ПРОЕКТ, А НЕ ОКОНЧАТЕЛНО ВЗЕТО РЕШЕНИЕ с отворен и гъвкав характер, възможност за обсъждане, промяна и допълване. Предложената схема на туристическо райониране отчита естествено формиралите се у нас териториални туристически образувания през последните години – регионални туристически сдружения и групи от общини за изпълнение на проекти за развитие на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинациите по ОП Регионално развитие 2007 – 2013. Съгласно разпоредбите на Закона за туризма предложената схема на туристическо райониране покрива цялата територия на страната, а общините са най-малкият териториален модул за очертаване границите на районите. Обособени са 9 туристически района, които са достатъчно големи, за да бъдат ясно разпознаваеми на туристическата карта, и достатъчно малки, за да бъдат управлявани ефективно.
Други важни принципи и изисквания при очертаването на районите са:
Териториалният обхват на районите съответства на реалните измерения на туристическото развитие (включително на съществуващите организационни структури) и/или на разкрития туристически потенциал;
Атрактивност – наличие на значими атракции (експонирани или потенциални), осигуряващи достатъчно богато “меню” на туристическото предлагане, което прави възможно създаването на комплексен туристически продукт (продуктов микс) и може да задържи посетителите поне няколко дни
Инфраструктурна обезпеченост – районите предлагат или са с потенциал да развият комплекс от туристически услуги и съответната инфраструктура за нуждите на туристите и на туристическия бизнес
Хомогенност – относително сходство на природните и социално-икономическите условия, ресурсния потенциал, продуктовата структура, както и с регионална идентичност (да бъдат възприемани като цялостни единици от големи пазарни сегменти, местните власти, туристическия бизнес и туристическите асоциации и сдружения)
Териториална цялостност (компактност) – не се допуска териториална разпокъсаност на района и/или припокриване с други райони (една община може да попада само в един район)
Толерантност – стремеж по възможност да се запази териториалната цялостност на съществуващите регионални сдружения и други доброволни формирования между общини, когато не се влиза в противоречие с горните критерии.
В проекта се предлагат географски наименования на районите. След консултиране със заинтересуваните ще се предложат
подходящи маркетингови наименования, отразяващи спецификата на всеки район В териториалния обхват на районите следва да се създадат организации за управление на туристическите райони. Седалищата на тези организации са подбрани така, че да отговарят едновременно на няколко критерия:
Централно географско положение и удобна транспортна достъпност в рамките на района
Възможност за административно взаимодействие – предлагат се предимно областни центрове
Достатъчно високо ниво на реално туристическо развитие.
На тази база са предложени следните
центрове на съответните туристически райони
район Дунав – Русе
район Стара планина – Велико Търново
район Розова долина – Казанлък
район Тракия – Пловдив
район Родопи – Смолян
район Рила-Пирин – Благоевград
район София – София
район Варна (Северно Черноморие) – Варна
район Бургас (Южно Черноморие) – Бургас
Особено важен е въпросът за специализацията на туристическите райони тъй като във всеки от тях съществуват възможности за развитие на голям брой и разнообразни видове туризъм. От гледна точка на регионалния маркетинг трябва специално да се подчертае разликата между туристическата специализация (в смисъл на продукти, които са най-развити или с най-голям потенциал за развитие) и брандирането ("намерената" идентичност при представянето на района). Предлаганата основна специализация не предопределя бъдещото брандиране на туристическите райони. За всеки туристически район се предлага основна и разширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите. Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм. Предложено е примерно ранжиране на видовете туризъм според тяхната значимост за съответния район. Представеното експертно виждане е обект на дискусия, но същевременно може да бъде отправна точка при бъдещото разработване на маркетингови и брандинг стратегии за туристическите райони.