РАЗДАВАЧ НА СВЕТЛИНА

В памет на Петър Шукеров

Той е роден преди 101 години в многолюдното семейство на мелничаря Тодор Шукеров от Бостина. Служи във военоморските сили и стига до старши кормчия на кораб. Родопчанинът-матрос присъства на погребението на цар Борис III в София (1943) и като „дар” за вярно поданство преживява бомбордировките над престолния град (1944).

През 1946 г. се връща в Бостина и построява малка водноелектрическа централа до бащината си къща. Видял две и двеста по широкия свят, той не приема хората да стоят на свещи и газени лампи. На 10 март 1946 г. на общоселското събрание предлага на бостинци да вземат решение – всяко семейство да ползва по пет крушки, една от 40w и 4 по 25 и 15w, захранвани от неговата ВЕЦ. Освен осветлението, хората можели да зареждат акумулаторите и батериите за своите радиоапарати. Тогава се ражда светлия му прякор „Петьо кандила”.

Шукеровата централа подтиква изграждането на държавната ВЕЦ „Хубча”, а мрежата, създадена от Раздавача на светлина, помага за по-бързото довеждане на „големия” ток до домакинствата. По задочен път Петър Шукеров завършва електротехникум в Пловдив. Със своя опит и знание подпомага електрификацията на Смолян и региона.

Призван да служи на хората, Шукеров не спира с „кандилото”. През 1946 г., заедно с учителя Стефан Попанастасов учредяват читалище „Просвета”. Две години то квартирува в училището. Членовете му бързо нарастват и стигат 163-ма. През 1948-а започва изграждане на читалищна сграда. Бостинци я подкрепят с 1880 доброволни трудови дни и 87000 лв. от самооблагане. Масовата дейност се направлява от Шукеров. Сградата е открита на 27 декември 1959 г. Тя разполага със сцена и зала за кино, забави, събрания, общоселски тържества, репетиционни. Библиотеката има 3500 тома художествена литература и филиали в Хасовица и Писаница...

През 1960-а в читалището е настанено поделението на трудоваците които изграждат пътя Смолян-Пловдив. Вместо наем, Шукеров предлага на командването, строителите да изградят търговска сграда за селото. Днес тя е собственост на народното читалище.

Под ръководството на Петър Шукеров в светилника кипи богата културна дейност. Водещи са битовия хор и вокално инструменталната група „Ритъм 67”. Концертите им звучат из целия окръг. На прегледа на художествената самодейност през 1969 – 1971 г. НЧ „Просвета 1946” е обявено за най-добро в страната, а на Третия републикански фестивал е сред лауреатите. На окръжния преглед в Рудозем, ВИС „Ритъм 67” заема първо място и участва в заключителния етап на фестивала в Стара Загора.

Читалището става част от личния и семеен живот на Петър Шукеров. Той включва в самодейността и трите си деца, а съпругата му пее в битовия хор. Като поклонник на големите майстори в изкуството кани редовно артисти, певци и инструменталисти от столицата на гастрол в Бостина. Всички постановки на РДТ са изигравани на сцената на читалището. Преди представление трупата се събирала на гощавка у Шукеров, а не рядко попълвала реквизита на пиесите с тъкани и плетива на съпругата му.

Шукеров е член на УС на читалището в продължение на 25 години. Тогава му хрумва идеята да изследва родовете в селото и един ден да напише история. Ходи от къща на къща и записва разкази от старите хора, легенди, предания, народна поезия, но преждевременната му кончина през 1972 г., убива мечтата.

За многообразната техническа, културна и обществена дейност през половинвековения си живот Петър Шукеров получава много награди. Сред тях е и орден „Кирил и Методий III” степен, споделя с гордост синът му Тодор Шукеров.

КЛУБ НА ДЕЙЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СМОЛЯН