Владимир УРУЧЕВ, евродепутат от Групата на Европейската народна партия (Християндемократи), член на Комисия по промишленост, изследвания и енергетика и заместник-член на Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Г-н Уручев, какви са целите на Енергийния съюз в Европа? Какви ще са стъпките за неговото реализиране?

От 25 февруари насам, когато излезе Стратегията за Европейския енергиен съюз, Европейската комисия работи с високо темпо по тази инициатива. Комуникациите от миналата седмица очертаха още по-ясно неговите цели с конкретни измерими показатели за проследяване на прогреса, с помощта на които ще се идентифицират и дейностите в регионите.

Пет са основните направления, в които се работи.

На първо място е енергийната сигурност със солидарност между държавите членки. Тук влизат диверсифицирането на енергийните доставки, т.е. сигурността на доставките за държавите членки чрез планове за реагиране при криза, съгласувана външна енергийна политика по отношение на трети страни, най-вече взаимоотношенията с Русия и с Украйна. Необходима е и по-голяма прозрачност в тези взаимоотношения с външни доставчици, най-вече да се засили ролята на ЕК, когато предстоят изменения в двустранни отношения с трети страни, т.нар. междуправителствени споразумения да бъдат съгласувани с ЕК.

На второ място е пълното интегриране на вътрешния енергиен пазар. Това включва всички инфраструктурни проекти за връзки между отделните страни и за подсилване на енергийните системи в отделните страни, но не само на хардуера, а и на т.нар. „меки мерки“, които са свързани със законодателство, с управлението на тези мрежи и най-вече със създаването на вътрешния енергиен пазар.

Следващото трето място е отредено на енергийната ефективност, което е изключително голям напредък, тъй като енергийната ефективност вече се разглежда не като въпроса как по-ефективно да използваме енергията, а как да спестяваме енергия, т.е. целта е намаляването на консумацията на енергия. Неслучайно се твърди, че това е нашият нов енергиен източник – спестената енергия е нов източник на енергия.

На четвъртото място е декарбонизирането на икономиката и на енергетиката. Тук влизат и плановете за 2030 година за намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници, както и настоящата конференция по климата в Париж, която всички се надяваме да постигне ново международно споразумение за ограничаване на климатичните изменения.

И на пето място са изследвания, иновации, нови технологии в енергетиката, които имат за цел ускорено прилагане на научните достижения от 21. век в целия енергиен сектор, както и да запазим конкурентоспособността на нашата икономика.

Важно е да се знае, че предлаганият Енергиен съюз е по-скоро процес, който вече позволява да гледаме на енергетиката и като на споделена компетентност между държавите членки и Европейския съюз.

Кога европейските и българските граждани ще усетят реално ползите от Енергийния съюз? Чувствително ли ще се намалят сметките ни за ток и ще бъдат намалени вредните емисии?

Българският опит с натрупване на огромни дефицити в енергетиката показа, че административният начин за задържане или намаляване на сметките за енергия произвежда лош резултат. Докато не се задействат механизмите на конкуренцията и гражданите не избират своите доставчици, т.е. да се задейства един реален енергиен пазар, няма как да очакваме монополите да отстъпят. Затова най-бързи резултати в рамките на Енергийния съюз биха се постигнали чрез целенасочено създаване на регионални енергийни пазари, които впоследствие да се интегрират в единен европейски такъв. За съжаление, единният енергиен пазар, който е гръбнакът на Енергийния съюз, към момента е все още напълно фрагментиран и доказателство за това е поставената цел за едва 10% свързаност на електрическите мрежи до 2020 г. Във всички случаи, ако този процес продължи да се развива с високите днешни темпове, ползите ще се усетят в близките години от всички: държавите членки, индустрията и най-вече от потребителите. Защото ще имаме диверсифицирани, а следователно и по-сигурни доставки, ще имаме реален пазар, на който ще избираме най-конкурентните енергийни услуги, а следователно и най-достъпните по цени и качество.

Според плана на ЕК до 2020 година всяка страна членка ще има възможност да пренася в съседните страни най-малко 10% от произвежданата енергия. Доколко България ще е конкурентоспособна на енергийния пазар?

Нашата страна и към момента има свързаност със съседните държави, позволяваща износ на над 10% от капацитетните възможности за производство на електроенергия. Това, което липсва, е един структуриран и подчиняващ се на еднакви правила регионален пазар.

Изграждането на междусистемни връзки между страните по един съгласуван начин е сред приоритетите на Енергийния съюз с оглед ускорено създаване първо на регионални, а впоследствие и на единен пазар на енергия. България може и настоящото българско правителство е сред основните движещи сили на такова регионално сътрудничество. Знаете, че по наша инициатива бе създадена регионална група за координация по газовите въпроси на най-високо политическо ниво. Друго направление, по което усилено се работи, е хармонизация на регулаторните режими на страните от региона.

Отчитайки необходимостта от сериозен ръст на икономиките на страните в региона на Югоизточна Европа и свързаното с това неминуемо по-голямо търсене на енергия, както и наличието на многообразни и сравнително евтини източници на енергия в България от АЕЦ, ВЕЦ и ТЕЦ на местни въглища, конкурентоспособността на България на един регионален енергиен пазар би била впечатляващо висока.

Ще се наложи ли да подобрим остарялата си инфраструктура? От кои проекти България може да се възползва, за да направи иновации в енергийната област?

Да, това се прави. Само преди седмица беше одобрен вторият списък на проектите от общ интерес в ЕС, където страната ни стои изключително добре. В електроенергийния сектор са включени проекти за нови електропроводи, свързващи комплекса Марица-изток с Гърция, с Бургас и Пловдив, между България и Румъния по така наречения Черноморски коридор, а така също и хидроакумулиращия комплекс Яденица. В списъка също така са одобрени не само трансграничните проекти на газовите връзки с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия, но и рехабилитация на газопреносната система на България и разширяване на капацитета на хранилището в Чирен. Всички тези проекти ще се ползват от облекчени регулаторни процедури и възможности за по-лесно и изгодно финансиране.

Реализирането на проектите от общ интерес (български и на съседните страни) има потенциала да промени енергийната карта на целия регион.

В тази връзка смятам и неведнъж съм призовавал Европейската комисия да насочи повече внимание към района на Югоизточна Европа, където са необходими общоевропейски усилия както за елиминиране на съществуващата уязвимост най-вече спрямо външни доставки, така и за диверсификацията на източниците и пътищата за енергийни доставки за целия ЕС, включително от нови собствени находища в района.

На срещата в Париж световните лидери обсъждат борбата с глобалното затопляне. Позицията на ЕС е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 година. Какви ангажименти ще поеме България за ограничаване на емисиите?

Да, срещата, която започна на 30 ноември и ще продължи до 11 декември, цели да се вземат общи за целия свят мерки, за да се ограничи повишаването на температурите под критичните 2 градуса по Целзий.

Безусловно, борбата с климатичните промени не може да бъде задължение на няколко отделни страни, защото целият свят вече осезаемо страда от промяната в климата. ЕС обаче си остава водеща сила и лидер в тази борба със своята последователна политика за намаляване на емисиите, дори за цялостно декарбонизиране на енергетиката и икономиката в близките няколко десетилетия.

Решението на ЕС за намаляване с 40% на емисиите до 2030 г. ще бъде реализирано както чрез общоевропейската схема за търговия на емисии, в която участват всички страни членки и която покрива емисиите от енергетиката и част от индустрията, така и чрез механизма на т.нар. споделени усилия за останалата част от промишлеността. Така че България като страна членка няма нужда да поема отделни ангажименти на конференцията в Париж по отношение на парниковите емисии. Страната ни обаче ще трябва да участва със свой принос в мерките по подпомагане на развиващите се страни за справяне с проблема. Неслучайно по-рано през седмицата правителството одобри отпускането на 100 хил. евро за Зеления доверителен фонд за климата.

Групата на развитите страни, към която принадлежи и България, се ангажира да продължи да събира по 100 млрд. долара на година до 2020 г. от публични и частни източници, за да се помага на развиващите се страни да ограничат своите емисии парникови газове и да се адаптират към все по-зачестяващите природни катаклизми – наводнения, горещи вълни и покачването на морското равнище.