Еврофондовете няма да бъдат спрени, както се опитваха да ни плашат, заяви на среща с актива на социалистите и гражданите на Смолян евродепутатът от БСП Петър Курумбашев, член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Но ще бъдат намалени между 10 и 20 процента в сравнение с предишния програмен период. Приетата през месец май нова финансова рамка на Европейския съюз за следващите 7 години ще бъде конкретизирана през юни. Тогава ще бъде уточнено секторното разпределение и ще стане ясно какви средства ще получи България. Вноската на България ще бъде увеличена с около 10 процента. Стопанският бюджет на Евросъюза пада с 5 процента, а очакваното понижаване на българския е 1 – 1,5 процента. Ако досега 1 внесен лев е имал 5 лева възвращаемост, то през следващия период ще е 4 – 4,50 лева. Очакваните европейски средства за страната ни са между 4 и 4,5 милиарда лева. Западните общества са уморени да дават пари за Източна и Централна Европа. Някои от тях поставят условия за разпределението на финансовите ресурси. Има мнение за спиране на финансирането при неизпълнение на общите политики – както Полша и Унгария отказват да приемат емигранти.

Срещата на тема „Накъде отива Европа?", провела се в Родопския драматичен театър на Смолян, бе посветена на актуални проблеми от работата на Европейския парламент. В нея взеха участие и народните представители от БСП Дора Янкова и Петър Витанов. През март Петър Курумбашев получи наградата за евродепутат на годината в категория “Транспорт” на конкурса MEP Awards, въпреки че е само заместващ член на Комисията по транспорт и туризъм. Тя е оценка за неговите сериозна активност за стимулиране на транспортния сектор към преминаване на електрическа и водородна мобилност. Със свои доклади и инициативи е акцентирал върху иновациите за развитието на електрическите и водородни превозни средства и нужната им инфраструктура. Идеята му за финансови стимули и насърчаване на електрическата мобилност и водород в транспорта бе включена в доклада на Европейския парламент относно бюджета на ЕС след 2020 година. Това направление в транспорта е пряко свързано с борбата за по-чист въздух.

В своите ежедневни битки отстоява интересите на българските превозвачи, за което България е пропуснала възможността да затвори преговорите по време на председателството си на Европейския съюз. Не може да се очаква при австрийското председателство през есента да бъде постигнат компромис. След загубата на първото гласуване с 60 на 40 процента на 4 юни предстои гласуване на европейските регламенти в комисията по транспорт, но няма основания за оптимистични очаквания. Единственият начин да се предотврати налагането на пагубни директиви за българските международни превозвачи е заедно със застрашените държави-членки като Румъния, Хърватска, Ирландия, Португалия, Испания, прибалтийските страни, Полша, Чехия да се направи съюз на блокиращото малцинство. Безсмислено е нашите транспортни фирми да протестират в София. Ако искат да бъдат чути, трябва да заявят недоволството си в Брюксел, както показва опитът на европейските земеделци и докери. В противен случай с приемането на поправките един успешен български бранш, наложил се с много труд, ще бъде разсипан. В България са регистрирани 70 000 камиона, средно една фирма притежава 5,3 камиона, международните шофьори заработват прилично за българския стандарт. Ще бъдат потърпевши хиляди български работници и техните семейства. Целта на новите абсурдни изисквания: да се връщат в България след всеки 2-3 седмици, да не нощуват в кабините /а застрахователите отказват да плащат за настъпили застрахователни събития, ако шофьорите не нощуват в камионите/, да имат договори на езика на всяка държава, през която минават и да им се плаща по ставките на всяка от тях, ще доведат до фалита на българските фирми, а работниците им ще бъдат принудени да работят за западните работодатели. Като се пререгистрират в Западна Европа ще правят отчисления за чужди пенсионни фондове и здравни каси. За България ще останат само загуби в човешки, финансов и трудов ресурс. Това е поредният пример за двойните стандарти и двойния морал на богатия Запад срещу бедния Юг, коментира Петър Курумбашев. За едни има общ пазар, а за други – не.

В същото време България няма яснота как ще се развива в близкото бъдеще – какви отрасли ще развива и какви големи проекти ще осъществява: ще се реализира ли някакъв вариант на „Южен поток”, ще се строи ли АЕЦ Белене, ще се възроди ли прочутото българско зеленчукопроизводство. Равносметката досега е загубени стари приятелства и пазари на изток. България сама не подкрепя своите бедни райони, а иска пари за тях от Европа. Но затова пък за миналата година сме на първо място по производство на тикви в Европа. Един западен колега ми каза – ако вие сами закривате болници, не може да искате от нас пари за модерно здравеопазване, сподели в дискусия с аудиторията евродепутатът. Той отговори на многобройните въпроси на смолянчани. Разказа за своите усилия в отстояването на българските интереси в европейския парламент, за приноса си във формирането на общи позиции и създаването на законодателни пакети, за работата си като член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Свои отговори даде и Дора Янкова.