Петър Георгиев Габровские е роден в Смолян на 23 юни 1987г. Учи в СОУ ”Св. св. Кирил и Методий” в родния си град, а през 2006г. завършва елитната ПМГ "Васил Левски” – гр.Смолян. Приет е студент в Технически университет – София, където завършва бакалаварска степен по специалността “Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето” през 2010 г.

Две години по-късно става магистър по “Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето” в същото висше учебно заведение. Защитил е дипломна работа с отличие на тема: Разработване на методология за проектиране и производство на шприцформи с използване на симулации на запълването. Два пъти е бил на студентска бригада в USA. Трудовия си стаж започва във фирма "Чечосан”- Смолян като ревизор и консултант, където работи всяко лято в периода 2006-2008г.

През 2007г. има проведена практика в „ЗММ“ гр. Смолян. От февруари на 2012 година започва работа като Конструктор – технолог в „Арексим Инженеринг ЕАД“ – гр. Смолян. Работи със специализирани програми – Pro ENGINEER, Solid Works, AutoCAD, ANSYS, MoldFlow.

Обича спорта. Започнал да тренира фехтовка още като студент и смята, че единственото нещо което е можело да го задържи в София е фехтовката, но се е оказало недостатъчно. Владее английски и немски. Не е семеен.

Какво те накара да потърсиш реализация и да продължиш кариерата си в родния Смолян?

Винаги съм искал да се върна тук, обожавам планината и спокойствието. Големият град не ме привлича, много е напрегната и изнервена обстановката, което е неподходящо за създаване на семейство според мен. Въпреки възможностите за реализация в други градове, винаги съм искал да се върна в Смолян.

Как попадна в "Арексим Инженеринг"?

В “Арексим Инженеринг” попаднах благодарение на моя ръководител на дипломна работа проф. Георги Тодоров, който е Декан на факултета МТФ в Технически университет – София и се познава с настоящия управител Красимир Трифонов. Никога не съм подозирал, че в Смолян ще мога да намеря реализация, на това което съм учил и винаги съм искал да се занимавам, а именно 3D моделиране и машинно конструиране. Голяма беше за мен изненадата когато разбрах, че във фирма Арексим, за която до онзи момент знаех, че се занимава с производство на щори, мога да се реализирам професионално. Оказа се че дейност на фирмата е свързана с шприцоване на пластмасови детайли и конструиране и производство на инструментална екипировка. Така от началото на 2012 година работя в тази компания. Смятам , че съм попаднал на точното място в професионален аспект и тук придобивам знания, с които мога да се развивам. Имам подкрепата на моите колеги и въпреки, че съм свикнал да разчитам на себе си, екипната работа е много важна за да се постигне крайната цел.

По какъв проект работиш в настоящия момент?

Тези по които работя са за LIEBHERR и Bosch. Аз конкретно се занимавам в момента със следенето на дейностите, които се изпълняват от поддоставчиците – фирми, които произвеждат шприц формите в чужбина, като следя за това как се изпълняват конструкциите, дали всичко отговаря на нашите изисквания и тези на клиента, така че в крайна сметка детайлите, които се произвеждат в Арексим да бъдат качествени. Но това не е единственото. В момента по-интересното, с което съм ангажиран е цялостно сглобяване на дръжки за новите хладилници на LIEBHERR и Miele. Беше ни гласувано голямо доверие когато този проект ни беше възложен. На конструирана и изработена специално за целта асемблираща линия се извършва сглобяването на дръжките и 100% им функционално тестване, което гарантира качеството на продукта, който получава клиента.

Какви са целите ти ?

Да се доусъвършенствам в това, което един специалист трябва да знае в областта на конструиране и технологиране на шприц форми и разширя познанията си в областта на машиностроенето, а и не само.

А с какво се гордееш най-много в работата си?

Трудно е да се каже. Надявам се да предстоят и да са много поводите за гордост, но съм изключително доволен от проекта, който реализирахме колеги за форума “Аз инженерът”, за който вие писахте по-рано. Идеята, която имахме беше да представим по най-разбираем и достъпен начин технологията на шприцоване пред посетителите и хубавото беше че всички, които участваха в това събитие имаха възможност сами да отлеят пластмасово изделие, за което бяхме подготвили мини шприц форма.

Какво научи в тази компания?

Основното, което научих тук е в кризистни ситуации да поемам дълбоко въздух и чрез малко интуиция и повече идеи, да реша проблема. Чувствам подкрепата на ръководството на компанията и благодаря, че ми дадоха шанс да се занимавам с проекти, които са нови и са достатъчно важни за фирмата и за мен професионално. Освен това и за възможността и доверието, които получих, да посетя места където се произвеждат инструментите от нашите поддоставчици в Китай , Португалия и Тайван, и там лично да се срещна с професионалисти в сферата на инструменталната екипировка.

Искаш ли да работиш за по-голяма компания в чужбина? До къде стигат мечтите ти?

Нормално е човек да иска, но както казах и по-рано предпочитам по-спокойния живот тук в Смолян. Една фирма колкото и да е голяма в крайна сметка погледнато реално за мен е важно човек да работи с желание и хъс и да е доволен от това, с което се занимава. Ако видя, че това тук не ми е достатъчно и вече не ме удовлетворява, бих могъл да обмисля вариант за промяна, за момента мисля че съм намерил своето място, все пак съм на възраст в която трябва да помисля и за други важни неща в живота освен за професионалното си развитие. Като например да създам семейство. Мечтите да пътувам са ми винаги в главата, бих искал да посетя места, които да обогатят ценностите ми, но с идеята винаги да се връщам тук.

Какво ще кажеш за Америка?

Щатите определено са привлекателни и има какво да предложат на младите хора, но Америкаската мечта не се сбъдва толкова лесно. Там създадох много истински приятелства, които ми липсват и не крия че искам да се върна, за да ги видя. Америка ми даде един по-различен поглед към нещата да имам едно по-разчупено мислене, което сега ми е от голяма полза когато комуникирам с наши клиенти и подизпълнители.

Тренираш фехтовка от 10 години, как практикуваш този спорт тук, в Смолян?

Да, от студентските си години тренирам фехтовка, спорт който учи на дисциплина, доблест и морал. Избрах този спорт, защото винаги съм бил впечатлен от Средновековието и всичко свързано със старинните обичай и живот. Това се оказа спорта, който ми даде много и най-вече добри приятели и приятни емоции. В момента аз практикувам сам фехтовка тук, в Смолян, което е доста трудно. Желанието ми е да намеря повече съмишленици, за да направя клуб по фехтовка. Имам подкрепата на съотборниците си от клуб “Флеш-М” в София, но за да се случат нещата освен желание трябва и ресурс предимно времеви.

От какво има нужда град като Смолян, за да бъде привлекателен и перспективен за младите хора?

Въпреки, че в момента се ремонтират спортните съоръжения и се полагат усилия да се създадат работни места, това не е достатъчно. В момента младото поколение има високи изисквания както към социалния живот, така и към заплащането, което очакват, затова е необходимо бизнеса и държавата да откликнат на тези очаквания. Необходимо е да се търсят инвеститори за града и областта, които да предложат конкурентни и привлекателни работни места и същевременно да се предложи на гражданите по-разнообразен културен и спортен живот. Иначе Смолян е прекрасен град за живот, работата ми носи удовлетворение, тук се чувствам добре и на мястото си!