Закон опитва да пренареди пазара на води
Новият Закон за храните рязко може да пренареди и бизнеса на компаниите, които бутилират минерална и изворна вода. Сега в гласуваната на първо четене версия се предвижда търговските марки да отпаднат и продуктът да носи името на извора. Звучи като дребен детайл, но това например означава лидерът в сектора да смени името на изворната си вода. Връща се и опцията едно находище на минерална вода да се ползва от повече концесионери. А в цялата история най-опасна е промяната на правилата в движение и с неясни мотиви. Това със сигурност не създава добра среда за нови инвестиции в сектора. А потенциалът за това е голям – в България има 144 доказани находища на минерални води, от които се експлоатират едва 13.
На двата полюса
За трети път през последните години се прави опит за едра промяна в сектора. Новите текстове вече по традиция срещат коренно различна оценка от двете секторни организации. Според по-голямата Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), в която членуват 70% от фирмите в сектора, промените ще заличат съществуващи марки и инвестиции във водния сектор и ще размият отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса. На противоположно мнение е Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ), който изцяло подкрепя проекта и смята, че зад атаката срещу него стоят мултинационалните компании, пише Капитал.
В същото време от асоциацията твърдят, че предложеният за гласуване в парламента законопроект принципно се различава от първоначално нотифицирания вариант, без да е имало забележки от страна на Европейската комисия, а промените не са били представени за обсъждане въпреки настоятелните запитвания на АПБНБ. Което пък поражда съмнения за лобистка намеса.
Инвестиции в име
Проектът въвежда няколко нови термина в българското законодателство, които обаче променят целия механизъм на работа в сектора. Най-спорна е подмяната на използвания до момента термин “търговско наименование” (марка), т.е. името, под което се продава даден продукт, с новото “търговско описание”, което трябва да съдържа името на извора и мястото на експлоатацията му. В същото време се въвежда изрична разпоредба, според която “минерална, съответно изворна вода от един и същ източник се пуска на пазара само под едно търговско описание”.
Новата регулация се отнася директно към случая на компаниите “Девин” (член на АПБНБ) и “Балдаран спринг” (чийто собственик Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от един и същ извор – “Балдаран”, на 15 км от Девин, но я продават под два различни бранда – съответно “Девин” и “Балдаран”. Така, ако се приложат новите правила, и двете компании ще трябва да продават водата си под едно и също търговско описание, което съдържа името “Балдаран”. “Това ще доведе до заличаване на доказани търговски марки на водещи бутилиращи компании у нас, завоювали пазарен дял и доверието на потребителите с дългогодишни инвестиции”, категорични са от АПБНБ. По думите на изпълнителния директор на асоциацията Жана Величкова за последните пет години компаниите в АПБНБ са инвестирали над 130 млн. лв.
Евентуална промяна сега ще принуди фирмите да инвестират в налагането на нови марки на пазара. “Притеснително е предложението изворните води да носят името на извора, от който се добиват, а не на географското указание, както е сега. Ако предложението се приеме, за някои фирми това ще означава да започнат отначало, да правят нови инвестиции в налагане на нова марка”, коментира председателят на ТПК “Михалково” (член на АПБНБ) Димитър Дългъчев.
Кой носи отговорността
В същото време промените отварят вратата и за нарушаване на принципа “едно находище на минерална вода – един концесионер”, който се прилага в цяла Европа и който беше въведен в България през 2009 г. “Това е подмяна на модела и много скъпо струващ експеримент”, коментира Величкова.
Нещо повече, промените ще доведат до размиване на отговорността. “По логиката на проектозакона всички, които бутилират вода от един и същ извор, трябва да наименуват продукта си по един и същ начин. Ако има някакви нередности обаче, не е ясно кой ще носи отговорност”, посочи Дългъчев. От асоциацията смятат, че това поражда редица въпроси. “С еднаква стриктност и грижа ли ще работят отделните фирми? Как потребителят ще прави разликата и как ще бъде сигурен в това какво пие? Кой ще носи отговорността за опазване на ресурса?”, посочват от АПБНБ.
Самата дума “извор” според асоциацията също противоречи на българското законодателство, тъй като в Закона за водите съществуват други термини за минералните и изворните води – съответно “находище на минерална вода” и “подземно водно тяло”. Същото становище е изказало и екоминистерството.
Спорните термини обаче съществуват в европейската Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, което е и основният аргумент на СБПБ. “Терминологиите “име на извор”, “търговско описание” и “място на експлоатация” са задължителни елементи при етикетирането на бутилирани води в директивата”, категорични са от там. Според съюза твърдението на АПБНБ, че такива понятия няма, се прави, “за да могат мултинационалните компании по-лесно да заличават автентичните имена на българските извори” и да налагат своите търговски марки.
Спорът и текстовете засягат както многомилионен бизнес, така и потребителите. Затова какви ще са окончателните промени на второ четене е важен въпрос както за инвеститорите, така и за различаването на продуктите от страна на клиента.