Първан Симеонов, директор на “ББСС Галъп интернешънъл”, пред news.bg

Защо министър Цветан Цветанов не обича „ББСС Галъп интернешънъл"? Аз разбирам министър Цветанов, защото вече няколко месеца подред „ББСС Галъп интернешънъл" отчита резултати, които не са изключително радостни за него. Склонен съм да разбера и патоса, който той влага в отношението си към нас, но съм длъжен да защитя данните ни, от гледна точка на тяхното събиране. Така че това изказване на министър Цветанов е разбираемо, но трудно оправдаемо.

Как ще коментирате твърденията му, че обслужвате партийни интереси? Вижте, в известна степен, що се отнася до подхода на министър Цветанов, аз адмирирам това, че той беше сдържан. Защото той не си позволи директно да оспори данните. Слава, Богу, не си позволи и нещо по-страшно – да отрече, че общественото мнение е такова. Той се позова на грешки на „ББСС Галъп интернешънъл", което в известна степен е похвално. Не е похвално обаче това, че той си позволи да направи коментар от сорта на, цитирам по памет – „вие ме карате да коментирам как някой си е направил някакво си допитване". „Галъп интернешънъл" не е някой си, това е агенция с вече 20-годишна история и в очите на мнозина българи със сигурност се свързва с лица, които олицетворяват самото понятие за социология у нас.

И все пак обслужват ли агенциите партийни интереси срещу заплащане? „ББСС Галъп интернешънъл" не прави това. Социологическите агенции, в крайна сметка, произвеждат продукт, който се ползва не само от партии, но и от публични институции, неправителствени организации и други потребители. И тук е мястото да кажа, че „Галъп интернешънъл" е агенция, която може да си позволи да прави всеки месец политическо и икономическо изследване. Защото успява да привлече изключително сериозни клиенти в своите маркетингови изследвания, които осигуряват същинския приход в нейната дейност. Това означава, че агенцията ни е напълно независима.

А що се отнася до грешките ви? Да, действително грешки винаги се случват. Но, честно казано, разликата между грешките на социолозите и грешките на политиците е, че от грешките на социолозите не страдат толкова много хора, колкото от грешките на политиците.

Резултатите от последното проучване на „Галъп" сочат, че 63 процента от българите са песимисти за бъдещето си. Накъде върви страната? Песимизмът и отрицателните оценки остават на високи нива, но резкият им пик от месец март поне засега изглежда отминат. 61 процента от запитаните смятат, че положението на семейството им сега е по-зле, отколкото преди една година. Според 35% материалното положение на семейството им е останало същото. Делът от над 60% остава безпрецедентно висок за последните няколко години. 68 на сто от запитаните отговарят, че положението сега е станало по-лошо, сравнено с това преди една година. Според 24% положението е останало същото. Спрямо месец март се отбелязва спад от 3 пункта в негативните оценки, но те остават чувствително по-високи в сравнение с последните няколко месеца – когато тези оценки се бяха стабилизирали на нива, които не надвишават 60 процента.

Какви са очакванията за материалното положение през следващите 12 месеца? Тук отчитаме по-чувствително успокоение сред българите. 34 процента отговарят, че материалното положение на семейството им ще се влоши – при 41% за март, а 14 на сто смятат, че ще се подобри – при 11% за март. Според 33% материалното положение на семейството им ще остане същото. Спрямо март спада процентът на тези, които смятат, че безработицата ще се увеличава – 45 %.

Тенденцията от последните месеци обаче е свързана с постоянно покачване на очакванията за безработица? Тази тенденция започна в началото на годината и „наследи" близо едногодишен период на спадане на тези очаквания и на съзнание за излизане от кризата. Трайната тревога по отношение на равнищата на безработица достигна пиковата си стойност през миналия месец март. Затова аз с нетърпение чакам данните от следващия месец, които ще покажат дали спадът през април е начало на нова тенденция или продължава разтварянето на ножицата, което не е в полза на управляващите.

А каква е вашата прогноза? Не бих се наел да прогнозирам с твърдост, но очаквам, че стойностите на песимизма и на негативните оценки по различните икономически показатели ще останат високи. Това би могло да се тълкува и като известна стабилизация – на едни по-високи нива. Но в никакъв случай не бих се подписал със сигурност под една прогноза, защото политическият процес е изключително динамичен. Наблюдаваме нови вълни на граждански протести и изникване на все нови дискусионни политически въпроси. Виждаме и една постоянна наситеност с действия и политическо говорене от страна на самите управляващи. Така че прогнозите в такава ситуация са крайно трудни.

Но разиграхте резултати от евентуален втори тур на президентски избори… Това е един социологически експеримент, който ние правим вече втори месец и данните общо взето се потвърждават. Този експеримент образно казано „сбори" челниците в нашата класация по доверие, като първите пет сме се опитали да ги поставим в една хипотетична ситуация на евентален втори тур на президентски избори. С най-висок рейтинг е еврокомисарят ни Кристалина Георгиева – 62 на сто, следва регионалният министър Плевнелиев, президентът Първанов и Борисов с по 39 % одобрение. Меглена Кунева е с 37, с близо 10 по-малко – 28, е столичният кмет Фандъкова. Очевидно е, че вътре не може да бъдат вкарани г-н Първанов и г-жа Георгиева, защото те законово нямат право да участват във вота. И остава да се „борят" г-н Плевнелиев и г-жа Кунева, както и министър Цветанов, който също е номиниран за кандидат.

Кой е „победителят"? При варианта Кунева срещу Борисов, печели премиерът с 33 срещу 27 процента, но при всички други варианти – Кунева срещу Плевнелиев и Кунева срещу Цветанов, печели бившият ни еврокомисар.

Защо няма реални кандидати за президент? Подозирам, че от тактически съображения. Защото е възможно в целия този политически водовъртеж, на който сме свидетели, една раннооповестена кандидатура тутакси да се дискредитира, например. Видяхте какво стана с широко оповестения Цветан Цветанов, който бе обявен за „идеалният президент". Оказа се, че месеци наред доверието в него спада поради широко популярни скандали и затова всяка рано провъзгласена кандидатура изглежда със силно намалени шансове за победа. Вероятно партиите се боят от нещо подобно и в момента влизаме в една фаза на тактическо изчакване.

А за кого работи това тактическо изчакване? В момента времето не работи за управляващите. Защото е очевидно, че през последните месеци динамиката на доверието в тях показва спад. Вярно не стръмен, а стъпаловиден – редуване на спадове със стабилизации. Данните от месец май ще покажат дали те са влезли в поредна стабилизация, но априлските данни потвърдиха техния рязък спад от март. В същото време опозицията догонва управляващите. За пръв път от много време насам ние сме свидетели на пречупване на онази безалтернативна ситуация, която наблюдавахме по-рано. При която отливът от ГЕРБ не водеше до повишаване при друг. Потенциалният електорат на ГЕРБ показа спад през март, но през април имаше дори минимално повишение. В същото време обаче сега левицата изглежда мобилизирана и в състояние да събере някакъв свой по-страничен електорат. Така че времето – за момента – работи за опонентите на ГЕРБ.