Тази година един от всеки шестима европейци планира да прекара основната си почивка извън ЕС (вж. приложението). Като цяло европейците всяка година предприемат около 90 млн. пътувания извън ЕС по работа или за удоволствие. Но какво се случва, ако имате нужда от помощ, когато сте в чужбина, а вашата държава няма посолство или консулство на мястото, където сте? Всички граждани на ЕС имат определени европейски граждански права. Например, може да поискате помощ от посолството или консулството на друга държава от ЕС, ако вашата държава няма представителство. Това право се прилага при ежедневни ситуации като откраднат паспорт, сериозна злополука или заболяване, както и при кризи, като скорошните събития в Либия. За да се повиши осведомеността относно това право, всички нови паспорти в ЕС ще съдържат информация за консулската защита, която ще бъде отпечатана заедно с адреса на посветената на темата интернет страница на ЕС, съдържаща подробности относно това къде може да получите помощ по време на почивката си извън ЕС: www.consularprotection.eu. 20 държави-членки на ЕС вече прилагат това или са потвърдили, че ще го прилагат за всички новоиздадени паспорти1. Останалите предстои да се включат скоро.
„Важно е при пътуването си в чужбина това лято гражданите на ЕС да знаят правата си“, заяви заместник-председателят на Комисията Вивиан Рединг, комисар по въпросите на правосъдието. „Те имат право да поискат помощ от консулство или посолство на всяка от държавите-членки на ЕС, когато държавата им няма представителство в страната извън ЕС, в която се намират. Те имат право на защита при същите условия като гражданите на държавата, към чието посолство са се обърнали. За да укрепи тези права и да улесни всекидневната консулска защита на гражданите, през следващите шест месеца Европейската комисия ще предложи законодателни мерки за координация и финансово компенсиране. Консулската защита е във връзка с европейската солидарност. Гражданите трябва да знаят къде могат да получат помощ, когато се нуждаят от нея. Те не трябва да се тревожат за административните процедури.“
Само в Съединените щати, Китай и Русия всички 27 държави-членки на ЕС имат дипломатически представителства. Кризите в Либия, Египет и Йемен подчертаха важността на консулската подкрепа за чужди граждани, останали в районите на криза. Например, в момента на започването на кризата в Либия в страната се намираха около 6 000 граждани на ЕС, а само осем държави-членки имаха представителства там. Консулската защита е важна и при ежедневни ситуации като загубен или откраднат паспорт, сериозна злополука или заболяване, арестуване или задържане.
Договорите на ЕС гарантират на всички граждани на ЕС правото на еднакво третиране по отношение на закрилата, предоставяна от дипломатическите и консулските органи на която и да е държава-членка, ако пътуват или живеят извън ЕС и собствената им държава няма представителство (вж. член 20, параграф 2, буква в) и член 23 от Договора за функциониране на Европейския съюз; член 46 от Хартата на основните права на ЕС). В почти всички държави в света поне една държава от ЕС не е представена.
Въпреки че 62 % от европейците очакват същата помощ от посолство на друга държава-членка на ЕС, каквато биха получили от собственото си посолство, не всички европейци и служители в консулства са осведомени за европейското измерение на консулската защита.
В своя Доклад за гражданството от октомври 2010 г. (вж. IP/10/1390 и MEMO/10/525) Комисията пое ангажимент да увеличи ефективността на правото на гражданите на ЕС да получават подкрепа в трети страни чрез законодателни мерки и по-добро информиране.
На 23 март 2011 г. Комисията стартира уебсайт, посветен на темата – www.consularprotection.eu. В него гражданите на ЕС, пътуващи до държава извън ЕС, могат да намерят съвети за пътуването си, както и данни за връзка с най-близкото посолство (IP/11/355). Преди края на тази година Комисията ще направи също така законодателни предложения за:
подобряване на правната сигурност по отношение на обхвата, условията и процедурите, свързани с консулската закрила, и оптимизиране на използването на средствата, включително по време на кризи,
приемане на координационни мерки и мерки за сътрудничество, необходими за улесняване на ежедневната консулска защита за непредставени граждани на ЕС, и решаване на въпроса за финансовата компенсация за консулска закрила по време на кризи.