Основните приоритети пред РДГ-Смолян са отглеждане на млади гори ,възобновяване на зрелите и опазването им от пожари и болести

Основните приоритети пред РДГ-Смолян са отглеждане на млади гори ,възобновяване на зрелите и опазването им от пожари и болести

Основните приоритети пред РДГ и ДГС са отглеждането на младите гори и подпомагане на естественото възобновяване в зрелите гори, опазването на горите от пожари, болести и вредители,съобщи инж.Асен Карабов-директор на РДГ-Смолян по повод Седмицата на гората.

Територията на Регионална дирекция по горите – Смолян обхваща Централните Родопи – от Доспат до Златоград, на юг до Държавната граница с Гърция. На запад граничи с РДГ – Благоевград, на север с РДГ – Пазарджик и РДГ – Пловдив и на изток с РДГ – Кърджали. Релефът е изключително планински със заоблени високи била и дълбоки силно разклонени долини. Основните реки са “Арда”, “Въча”, “Чепеларска” и “Доспатска”, като първите три се вливат в р.”Марица”, а четвъртата в р.”Места”. Смолянският регион е част от Континентално-средиземноморската климатична област с влажна и мека зима и прохладно и умерено топло лято. Валежите са с есенно-зимен максимум, умерени през пролетта и лятото, стигащи до минимум през периода август-октомври. Надморската височина варира от 395 м.в ДЛ-Златоград до 2191 м. – връх “Голям Перелик” – ДГС-Смолян. Изключително разнообразие на релеф, надморска височина, почви и изложения, комбинирано със специфичните за района климатични условия са основна предпоставка за голямото биоразнообразие, което включва по-голяма част от представителите на флората и фауната за страната. В района са открити и 15 броя ендемични представители на флората, като “Родопски крем”/Lilium rhodopaeum/ , силивряка /Habarlea rhodopensis/, мурсалския чай /Sideritis scardica/ и др. От местните видове дивеч най-разпространени са: дивата свиня, сърната, благородния елен, дивата коза, мечката, вълкът, заека и глухаря, а от рибите -балканската пъстърва, мряна и др. Тук се намират най- високопродуктивните чисти и смесени иглолистни гори от смърч, бял бор и черен бор, примесени с обикновена ела и бук. Дървесината от тези дървесни видове има високи технически качества и е търсена на вътрешния и международен пазар. Общата площ на РДГ – Смолян към 31.12.2009г. е 244614 ха. Иглолистните дървесни видове заемат 74 %, а широколистните 26 % от залесената площ. Бялия бор заема 42 %, смърча 22 % и бука – 16 %. По-малко е участието на черния бор, елата и зимния дъб. Общия запас на горите на територията на РДГ-Смолян е около 50 млн.куб.м. Общия среден годишен прираст е около 1 млн.куб.м. Средната възраст на горите е около 55 години. Относителния дял на горите със специално предназначение е 39 % от общата площ. На територията на РДГ-Смолян са обособени пет резервата – два в ДГС-Смолян и по един в ДГС-Борино, Триград и Пампорово, пет защитени местности, 22 природни забележителности и 5 исторически места. ъм 01.01.2010г.относителния дял на държавните гори е 73.2 %, а на недържавните е 26.8 %. Върху сегашната структура на собствеността на горите в Смолянския регион съществено отражение има Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г., изменен и допълнен и за Пашмаклийска околия през 1923г. Този закон е изменен и допълнен и през 1927 и 1931 г. Сроковете за изпълнение на постановките на тези закони относно измерванията и заплащането на закупените гори от местните жители на държавата са били удължавани с укази до 31.12.1942г. Сега в Смолянския регион са обособени 27 горски кооперации, 9 сдружения и 102 ревири. Първото горски-ведомствено учреждение в Централните Родопи е открито на 21.12.1890г., като Рупчоско околийско лесничейство в гр.Чепеларе. Същото е било подведомствено на тогавашното Министерство на търговията и земеделието – отделение “Горско” и на Пловдивския горски инспекторат. Районът му е обхващал 25 общини, включително и планинската част на Асеновградска околия. През 1913г.са обособени административните лесничейства в Смолян и Девин. На 3 май 1922г.в гр.Чепеларе се открива Районна инспекция по горите. През 1935г.е обособена Областна служба по горите и лова-Чепеларе, а от 1948г.Районна дирекция на горите-Чепеларе. От 1951г.се извършва нова реорганизация. В гр.Чепеларе и гр.Девин и създават Горско-промишлени предприятия за дърводобив, а стопанисването преминава към Пловдивската районна дирекция. За 10 годишен период, по решение на Министерския съвет бившите ТКЗС в Смолянски окръг преминаха към горските стопанства, които развиваха и селскостопанска дейност – земеделие и животновъдство. Към 01.01.2010г.към РДГ-Смолян са обособени 14 ДГС –Борино, Доспат, Девин, Златоград, Михалково, Мугла, Пампорово, Славейно, Смилян, Смолян, Триград, Чепеларе, Широка лъка и Хвойна и една ДЛС “Извора”-Девин. В ДГС, ДЛС и РДГ-Смолян работят общо около 450 служители. В структурите на РДГ-Смолян работят над 100 специалисти с висше образование и около 300 със средно специално образование. Ползването на горите за 2009г.общо е 313538 куб.м.лежаща маса. От него: 56 % е от държавните и 44 % от недържавните гори. Достоен принос за развитието на горското стопанство в Смолянска област имат няколко поколения лесовъди, които с делата си са пример за всеотдайност, любов към гората и хората, за сегашните и бъдещи горски специалисти. Основните приоритети пред РДГ и ДГС са отглеждането на младите гори и подпомагане на естественото възобновяване в зрелите гори, опазването на горите от пожари, болести и вредители. Ежегодно в горските разсадници на ДГС-Борино, Смилян, Девин и Златоград се отглеждат общо около 4 млн.фиданки, които задоволяват нуждите на ДГС от региона, а се предоставят и на други райони в страната. Специално внимание се отделя за увеличаване на относителния дял на широколистните дървесни видове и за създаване на смесени по-устойчиви горски култури. Опитните залесявания с дуглазка на подходящи месторастения показват изключително бърз растеж и висока продуктивност. Основна задача пред лесовъдите на държавна и частна практика е да се подобрява стопанисването на горите чрез прилагане на съвременни лесовъдски системи за постигане на висока продуктивност и устойчивост на горите и увеличаване на техните разнообразни полезни функции, за развитието на икономиката в региона и за живота на хората.

Вирни се горе