Винаги, когато има сливания и заличаване на някаква идентификация, неминуемо това води до срив, е категоричен изпълнителят

Г-н Горанов, проектът за сливане на ДМТ „Стефан Македонски" и балет „Арабеск" роди опасението, че преди да се получи каквото и да било от това сливане, ще изчезне и Музикалният театър и балет „Арабеск", основателна ли е тази прогноза? Според мен има големи основания. Това са специализирани институции, които в годините доказаха, че са много креативни и създадоха страшно много кадри както в балетното, така и в оперетното изкуство при това не само за България. Знаете, че през последните години оперетата с огромен успех пътува по света и изнася спектакли на почти световно ниво. Балет „Арабеск" също е дал много качествени професионални балетисти, не танцьори, както на България така и на света. Почти няма европейски театър, в който да няма представители от балетната школа на „Арабеск". Така че, според мен, едно такова сливане би унищожило цялата тази историческа традиция на нашето сценично изкуство. Трябва да се подходи доста по-сериозно по този въпрос защото най-лесно е да се руши.

Заместник-министърът на културата Митко Тодоров, твърди, че това се прави, за да се легитимира балет „Арабеск" и да има своя сцена, на която да танцува. Той гарантира, че никой не цели унищожаването или поглъщането, на който и да било от съставите. Ако твърдението се потвърди, това решение би могло да има съвсем друг аспект. Да се надяваме и да стискаме палци.

Идеята е двете трупи да се обединят в Софийски музикален и балетен център – анонимно. Ще се обезличат ли, според Вас, от отнемането на марките им? Убеден съм. Винаги, когато има едни такива сливания и заличаване на някаква идентификация, неминуемо това води до срив. Този срив първо ще бъде психологически, който след това ще доведе и до други негативи.

Прокрадва се и една теза, че сцената е необходима за някой трети – нито за Музикалния театър, нито за балет „Арабеск" и заради това се прави опит да бъдат обезличени. Какво мислите за това? Според мен целта на тези обединения е да се постигне по-широк аспект на ползване на всички сцени, да ги наречем отворени сцени, и да могат на тях да се правят най-различни спектакли, а когато има възможност да се прави и нещо друго. От чисто търговска гледна точка това е приемливо и разбираемо. Ако държавата абсолютно се дистанцира, то тогава утре всички тези творчески колективи ще минат на търговска схема, ще станат търговски дружества и ще започнат да се интересуват от това дали ще могат да си вържат месеца с приходите. Но в света няма театър, който изобщо да не е дотиран от държавата, няма такова нещо. Културата винаги е приоритет на всяка една уважаваща себе си демокрация и ако държавата не стои зад тези институти, мисля че нещата не подлежат на коментар.

Как се отнасяте към много коментираната тема за така наречените делегирани бюджети. Рационална ли е тази идея и може ли тя да изведе театрите от нищетата на държавното субсидиране? По принцип трябва много сериозно да се подходи от гледна точка на категоризацията на театрите в България. Навсякъде по света нещата са поставени много ясно – когато един театър работи добре, има и добър имидж. Той трябва да бъде висока категория и съответно билетите, които се продават на зрителите да бъдат на необходимото ниво, и заплатите на хората също да бъдат на необходимото ниво. Така че не може да поставяме нещата под общ знаменател. Първо трябва да се направи категоризация – да се знае кой – кой е, какво може да прави и след това може да се коментира как трябва да се случат нещата. Общините се опитват да помагат колкото могат, но знаете, че в момента законово нещата въобще не са урегулирани така както трябва да бъдат. Законът за спонсорството, който преди години трябваше да бъде приет се бави въпреки че има доста хора, които биха инвестирали в културата. Това са важни неща защото един народ без духовност е обречен. Това са исторически факти.

Интервю на Росица Ангелова Информационна агенция КРОСС