Най-скръбният ден за християните е Разпети петък. Господ Иисус Христос е разпнат от своите. Разпнат е Този, “в Който бе животът, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети и мракът я не обзе. Той бе в света, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха…“ /ап. Йоан/. Затова всяка година на този ден Православната църквата е отредила да се отбелязва кръстната смърт на Исус Христос със специалното богослужение “Опело Христово”.
На Разпети петък късно вечерта в храм „Св. великомъченица Неделя“ в Смолян Опелото бе отслужено от архиерейския наместник на Смолянска духовна околия Негово Високопреподобие архимандрит Висарион заедно с иконом Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество, с помощници икодяконите Валери, Илия, Иван и църковния хор с диригент Росица Казалиева.
Предишната вечер на Велики четвъртък на специално последование бяха прочетени дванадестте откъса от четирите евангелия, които разказват за последните земни дни на Иисус Христос. Бе изнесен и Кръстът на разпятието. А на Велики петък сутринта на служението бе изнесена и светата Плащеница на Спасителя в центъра на храма и изложена върху маса, изобразяваща Неговия гроб. През целия ден вярващи преминаваха с размисъл, скръб и уважително, поставяха пролетни цветя и здравец, мислено благодаряха или се питали защо преди 20 века това се е случило, а хората не се подобряваме? Защо е казал: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ /ап. Йоан/, а мирът помежду ни и в нас самите го няма?
Всеки Разпети петък носи дълбок размисъл. И тази година също. В храм „Св. великомъченица Неделя“ цялата обстановка предразполагаше да си дадем сметка, ако сме Негови, какви трябва да бъдем? Опело Христово бе изключително трогателно служение . До Плащеницата с молитвено участие на много богомолци архимандрит Висарион и иконом Запрян Шиков отслужиха Чина на Опело Христово, заедно с иподяконите, хористите и други певци. Тези изпълнения са подготвени с „редакцията на патриарх Неофит, който преди повече от 30 години е положил на ноти и събрал в книжка тропари от трите статии на Опело Христово“. Похвалните погребални песни, които се пеят на Велики Петък вечерта около св. Плащеница, носят заглавие „Надгробен плач“. Дълбоко преживяване… Христос, който донесе мир на земята, безмерна любов, милост и спасение, „лежи“ на Плащеницата …Христос, който каза : „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ , стана доброволна изкупителна жертва. За да се изпълни Писанието. Да се изпълни волята на Отца – да победи греха на човеците. И да е вечно жив!
Със запалени свещички в ръце и милост на сърце богомолците съпреживяваха служението, което се отличава с дълбока проницателност в текст и музика : „Този, Който държи в длан небе и земя, е убит…“, „Като житно зърно влезе в земна плът и в клас многозърнест, Спасе, изкласи, като всички люде от смъртта спаси!“, „Дево, удостой ни твоя Син да видим от гроба сяйно възкръснал!“ Тук може да си припомним от Евангелието на ап. Йоан: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада…“ Това е надеждата! Хората влизат в храмовете смирено или кой където се случи, прекръстват се, искат да благодарят и да се помолят за вяра в сърцето си и за мир в света.
След Опелото бе извършена лития със светата Плащеница, съпроводена с траурен камбанен звън. Богомолци се редуваха да носят тази Светиня. Духовниците и певците пееха погребално „Святий Боже“. Шествието премина по близките улица на храма, а след това Плащеницата бе внесена в светия олтар. С надежда, че предстои Възкресението.
Преди да се разотиде множеството, архимандрит Висарион пожела на всички Божието благославение и Неговата велика милост да бъдат над всички нас. Богомолци занесоха по домовете си за здраве и благоденствие цветенца от Плащеницата на Христос.
Росица Примовска