Д-р Даниела Пастармаджиева е преподавател в Катедра „Политически науки и национална сигурност“ в ПУ „Паисий Хилендарски“
Д-р Пастармаджиева, Вие като изследовател на политическите процеси как ще характеризирате настоящата кампания за парламентарни избори, които ще се проведат на 4 април?
Както всеки друг колега, така и аз трябва да споделя думата необичайна кампания и необичайни избори. Провеждането на кампания в условията на Ковид – 19 изисква необичайни средства, а и новото затягане на мерките, направи почти невъзможно провеждане на кампания в нейния стандартен формат. Дори тази напрегната ситуация повлия до някъде на начина, по който се провеждат дебатите.
На политическата сцена се появяват нови политически субекти, появяват се и нови обстоятелства. „Кризата с Ковид – 19 е едно такова обстоятелство. Да поговорим за гласуване в условия на Ковид?
Това беше едно от сериозните опасения, как ще се проведе гласуването в условия на пандемия. Заради Ковид – 19 много избори в света бяха отменени, другаде пък се проведоха. Международни организации следят както отмяната на избори, така и тяхното провеждане в условията на Ковид. Възможностите за осигуряване на повече безопасност са няколко. Един от вариантите е, когато има такъв ръст на заболели да се отложат изборите, друг вариант е да се въведат нови методи за гласуване, като например гласуване по пощата. В Нидерландия например един избирател има право да бъде упълномощен от до трима други, тоест редуцира се броя на хората, които се явяват в избирателните секции. Третият вариант е търсене на дигитални инструменти за осъществяване на изборите. За сега единствената държава за успешно гласуване на парламентарни избори в интернет е Естония. Никъде другаде не се прилага интернет гласуване. Причините държавите да се въздържат от подобен вид избори е че те крият риск, както технологичен, така и най-вече в доверието в избирателната система. Тъй като, дори да не се случат инциденти по време на вота, самите коментари, че вотът може да е компроментиран ще унищожат доверието в изборният процес, тъй като технологиите са нови и неизпробвани.
Варианта за отлагане на изборите валиден ли е предвид обстановката в България?
Отлагането на изборите на този етап е нецелесъобразно, тъй като при нас затварянето не е в такива мащаби, както в някои държави в Западна Европа. Освен това няма обстоятелства, които да налагат това. Има механизми, при които хората, поставени под карантина, имат възможност да гласуват. Провеждането на избори в тази ситуация крие риск от намаляване на избирателната активност, поради това, че хората ще бъдат обезпокоени. Няма обаче сериозни причини, които да направят невъзможно провеждането им. Форсмажорни обстоятелства могат да бъдат крайни ситуации, като военно положение или сериозно природно бедствие. Да, ние търпим някакво ограничение в момента, но те по своята същност не правят невъзможен изборния процес.
Доста висок ръст на заболели с Ковид-19 предпоставка ли е за форсмажорни обстоятелства и евентуално отлагане на изборите?
Тази хипотеза в която се намираме е нова, тук зависи от тълкуванието на закона и експертите. Аз не мога да кажа дали тази заболеваемост е причина да се счита за форсмажорни обстоятелства. Освен това в Румъния проведоха избори в началото на декември миналата година, по време на висок ръст на заболеваемост. Там обаче има възможност за гласуване по пощата, което при тях улеснява изборния процес. Интересен е случаят с Хърватия. Там се проведоха парламентарни избори на 5 юли миналата година. Първоначално тяхната избирателна комисия излиза с инструкция, че избирателите, диагностицирани с Ковид и имащи грипоподобни симптоми нямат право да гласуват. Гражданите обаче реагират много остро, както и академичната общност, а един от кандидатите подава жалба пред Конституционния съд, който задължава избирателната комисия да подсигури гражданите с Ковид да гласуват. И тази промяна се случва два дена преди изборния ден. Тяхната ЦИК възлага на Хърватския институт за публично здраве да даде препоръки за различните аспекти на изборния процес и дават възможност на хората под карантина до обяд в изборния ден да заявят подвижна избирателна кутия.
Как да подходят хората, които са карантинирани по време на избори или тези в болница ?
Хората, които са поставени под карантина, имат възможност да подадат заявления от 24 до 31 март, чрез упълномощено лице при кмета на съответното населено място по постоянен адрес. Могат да направят това и чрез сайта на съответната община. В лечебните заведения също ще има изборни секции.
Към настоящия момент очаквате ли сериозни размествания на политическата сцена?
От сегашната ни перспектива не изглежда, че ще има сериозни размествания. Даже може би ситуацията с увеличаващата се заболеваемост ще даде повече стабилност на водещите политически партии. За сега ми се струва, че в оставащите дни до изборите няма да се случи нещо кой знае колко значимо, което да обърне изборния резултат. При нас обаче има практики буквално в деня за размисъл или в изборния ден да се случват разни неща. Така че трябва да бъдем по-умерени в прогнозите си.
Д-р Пастармаджиева вицепремиерът ни убеждава от телевизионния ефир и гарантира, че изборният процес ще бъде честен и прозрачен? Вашето мнение по този въпрос. Какви са оценките за избирателната система в България, идващи от Индекса за демократичност на списание The Economist, както и препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа?
Радвам се да чуя, че има отправени послания в тази посока от организаторите на изборите, защото има и много послания в другата посока, а именно за съмнения в честността на изборния процес. Тези съмнения донякъде имат своето основание, тъй като има обективни слабости в изборния процес в България, но ми се струва, че тези слабости се преекспонират от опозиционни партии или от онези, които очакват слаби резултати. Аз ще спомена обективна оценка, която се прави от международни организации, от Индекса за демократичност, който се изработва от списание The Economist. Той има пет компонента, един от тях е изборния процес и плурализъм. В изследването направено през 2020 г. има 22 държави определени като пълни демокрации, следва групата на несъвършените демокрации, в които попада и България. Оценките са от 0 до 10. Оценката за България за изборния процес и плурализъм е 9,17, която е същата като на Малта, една от най-демократичните държави. Тази оценка показва, че като цяло у нас се спазват процедурите за избор, осигурява се плурализъм, тоест изборната кампания дава възможност на различни политически партии да заявят своите послания. И дори да има някакви проблеми, гражданските свободи са зачитани. На всички избори в България и в повечето държави, има наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество. Техните доклади обръщат внимание на изборните права на избирателите извън страната, също така на пасивното избирателно право на лицата с двойно гражданство, защото има разпоредби в нашата конституция, че за някои длъжности могат да се кандидатират само български граждани. Друга препоръка засяга провеждането на предизборните кампании не само на български език, тоест да се допусне агитация и на майчин език. Освен това избирателните комисии да обръщат внимание на по-широк кръг постъпили жалби, защото е установено че има жалби, които остават без разглеждане и това е слабост на нашата изборна администрация. Последно ще спомена предизвикателството с контролирания и купен вот. Едва ли ще можем напълно да възпрем този вот, но от нашата избирателна активност зависи да се редуцира неговото влияние, защото когато има автентичен вот в по-големи мащаби се намалява влиянието на контролирания и купен вот. Изборите в голямата си част са доверие. Легитимността на органите, които се формират посредством изборите се основават на доверието и ако ние изначално подкопаем доверието в изборния процес, чрез послания, че той ще бъде опорочен, тогава и доверието в органите не можем да очакваме да е висок, независимо какво правят.
Сегашната пандемична ситуация ще затрудни ли този процес?
Определено законодателя и изборната администрация са длъжници на обществото. Още с настъпването на пандемията стана ясно, че тя няма да приключи лесно. Изборната администрация и законодателя трябваше да реагират, като разширят възможностите за гласуване, една от тях е гласуване по пощата не само на българските граждани в чужбина, а и на тези в България. Имаше достатъчно време и трябваше да има промени. Второ не съвсем добро решение е датата на изборите. Вярно, че в онзи момент президентът нямаше как да бъде сигурен какво ще се случи, но и тогава имаше индикации да се развие тази хипотеза. Така че вероятно избори, които да се проведат в последния възможен момент, тоест май месец, щеше да бъде по-добър вариант. Но пак казвам ние сега говорим всичко това с по-голяма категоричност, защото виждаме ситуацията, но към онзи момент нещата са били други.
Защо има натрупано такова огромно недоверие относно честността на изборния процес у нас?
Тук причините са обективни и субективни. Обективните причини са, защото има достатъчно видни в публичното пространство ситуации, в които очевидно се случва някаква изборна измама. Особено когато човек лично се сблъсква с такава ситуация той е тотално демотивиран. От друга страна е субективният момент, т.е. създаването на усещане, че изборния процес е тотално опорочен. Макар че мащабите на тези изборни измами се преекспонират. Да, явно ги има, но от друга страна трябва да може да се определи влиянието им върху изборния процес и данните показват, че не този тип гласуване определя изборния резултат. Структурата на парламента се определя от нашия автентичен избор.
Преди време в едно интервю казахте, че политическата култура на управляващите в България за жалост се характеризира с липса на диалогичност. Така ли е и днес? Какво трябва да бъде поведението на кандидатите, в случая за народни представители, по време на кампанията и какви трябва да бъдат техните послания?
Може би заради напрежението с Ковид-19 наблюдаваме една кампания, която изкарва на показ слабости в подготовката на кандидатите. Като цяло в нашата политическа реалност обучението за политик е доста подценявано и смятам, че обществото го усеща. Усеща тази липса от страна на политиците да комуникират правилно. В рамките на предизборната кампания да се говори как се планират предизборни измами е едно то най неправилните послания. От този начин на говорене политиците трябва да се въздържат, защото подобни послания могат да се върнат като бумеранг върху тях. Други послания, които правят кампанията не толкова пълноценна, са тези, които стъпват върху анти-нещо, тоест искаме да дойдем на власт, за да сменим някой или да разрушим някаква система или модел. Аз бих отправила призив към хората да бъдат предпазливи, когато чуват обещания за радикални промени. Струва ми се, че партийните кандидати малко подценяват избирателите. Ако трябва да се придържаме към фактите, България като цяло е постигнала някакъв напредък и в макроикономиката, и в образованието. Ако се върнем 30 години назад вероятно ще намерим слабости, но това което се постигна в последните години с инвестирането в образованието все пак не може да не бъде отчетено. Тук се спрях на образованието, но съм убедена, че ще намерим и други сфери. Така че няма нужда от рестарт на цялата държава, има нужда от оптимизиране на определени сфери. Затова, подобни послания не кореспондират с нуждите на обществото. Изглежда, че политическите партии не са си направили труда да проверят какво наистина тревожи хората, какви са приоритетите им. Сякаш те смятат, че знаят и се опитват да говорят от името на гражданите, да формират проблемите на обществото, без реално да разбират какви са те. А хората имат нужда да чуят конкретика, кое е онова, което вие ще направите по-добре и как ще го направите. Забелязвам като слабост в кампанията, че кандидатите малко говорят за своите мерки, които смятат да въведат, а повече се фокусират върху грешките на настоящите управници, може би двете трябва да вървят ръка за ръка. Третото нещо, което забелязвам е поведението на кандидатите. Имаше вече няколко случая в ТВ студия, в които поведението на кандидатите не кореспондира с онова, което се очаква от тях. Това е не толкова политологичен, а по-скоро психологически елемент, но той не е за пренебрегване. Важно е политическите партии да инвестират в развиването на своите кадри, най-малкото в онези, които ще бъдат част от листите им, за да могат всички добри идеи, които имат, да ги представят правилно пред обществото. До обществото трябва да достигат послания, а не така да кажем, да гледаме сеири.
Според вас след изборния ден очертава ли се сформиране на правителство или ни очакват нови избори?
Моето мнение към настоящия момент е, че правителство ще има. Не смятам, че ще се отиде към нови избори. От социологическите проучвания изглежда, че парламентът, макар и да има нови играчи, няма да бъде радикално по-различен. Виждаме двете водещи политически сили ще бъдат същите, тоест правителство ще се формира или около едната или около другата. Не виждам обективна причина да се откажат от това. Струва ми се, че ще се опитат, поне водещата политическа партия, да избегнат формиране на служебно правителство от страна на президента.
Доколко можем да вярваме на социологическите изследвания?
В голяма степен, така ще отговоря накратко. Ако се върнем на предишни избори, виждаме, че разликата в предварителните социологически проучвания и крайния резултат е минимална. Забелязвам, че се появяват и изследвания, които показват съвсем различни резултати. Добре е обаче да се доверим на проверени големи социологически агенции. Да бъдем внимателни по отношение на източника ни на информация.
Д-р Пастармаджиева, защо е важно да гласуваме?
На първо място, за да се редуцира контролирания и купения вот, да се избегне влиянието му. Освен това до голяма степен възприемаме гласуването като даденост, но то е извоювано преди повече от столетие. Така че, нека се възползваме от това си право. Това ни дава възможност да бъдем съпричастни към политическия процес.