Ще следя дали управляващите ще спазят поредните обещания за отварянето на болницата в Девин, както и за фиксирането на точни срокове за изпълняване на поетите ангажименти.
Това заяви депутатът от Коалиция за България инж. Димчо Михалевски, който бе сред участниците и инициаторите за среща с представители на всички отговорни институции за решаване проблемите на девинската болница,съобщиха от пресцентъра на партията.
Участниците се споразумяха да бъде създадена комисия с участието на лекари, икономисти и политици, които ще изготвят бизнес план за разходите и приходите на лечебното заведение със съдействието на експерти от Здравната каса, който да позволи болницата да заработи с четири отделения. На базата на разчетите ще бъдат отделени средства, за да може лечебното заведение да заработи с наличните лекари, които са изявили готовност да започнат работа. Държавата заедно с общината пък ще оказват контрол, за
да може да не се стигне до злоупотреби. По предложение на депутата от Коалиция за България инж. Димчо Михалевски ще се направят постъпки за преосмисляне стандартите за лечебна дейност, които са много високи и правят невъзможна работата на малките лечебни заведения без да трупат задължения.
Михалевски заяви, че единствено държавата може да спаси лечебното заведение, тъй като общината с ограниченият си бюджет и бедно население е непосилна да извади 1,8 млн.лв. Михалевски обясни, че причина за затварянето на болницата са големите финансови задължения, натрупани от управителите и общински съветници в годините назад, но това не бива да е оправдание, че в Девин не трябва да има здравеопазване, защото то е задължение на държавата.
“Ресурс има и е достатъчен, за да има нормална болница в Девин, но този ресурс изтича в големите столични болници. Защо се откриват частни клиники, които веднага получават милиони от държавата, а няма 1,8 млн.лв. за Девин?”, запита Михалеввски. Той добави, че държавата не е създала никакви условия, за да може лекарите и сестрите да работят в малките населени места, затова има изтичане на кадри към големите градове и чужбина. Нивата на компетентност също са пречка за нормална работа.
Михалевски бе категоричен, че ако не се приеме нов модел за управление на малките болници в страната, региони като родопския ще се обезлюдят тотално. За 10 години населението на област Смолян е намаляло с 15%, а само за една година с 2%, което значи, че губим хората в планината. Според изчисленията болниците в Девин, Мадан и Златоград годишно харчат по 6 млн.лв., което е нищо съпоставено с огромните бюджети на столичните болници. Общините също нямат средства, тъй като бюджетите от държавата са намалени с 1 млрд. лв.р отбеляза депутатът от БСП.
Николай Мартинов поясни, че на 2/3 от Смолянска област са разположени четири болници, а в цялата западна част няма нито едно лечебно заведение. “Като европейска страна ние сме длъжни да работим в условията на солидарност и равнопоставеност, каквито за Девин няма, заяви той. “Здравето не е бизнес и търговия, затова има солидарност. Девин се нуждае от 4 отделения, помощ от държавата и снижаване на критериите за работа”, заяви Мартинов. Около 100 души се събраха на протест пред сградата на община Девин, докато вътре обсъждаха начините за отваряне на закритата преди година болница. По време на протеста, който бе охраняван от полицията възрастен мъж получи епилептичен припадък, като органите на реда му указаха първа помощ.
Присъстващи на срещата в залата също на няколко пъти изразиха възмущението си, след като директорът на Регионалната здравна инспекция в Смолян д-р Мими Кубатева представи статистически данни, според които в Девин, Борино и Доспат няма влошаване на здравния статус, няма ръст в броя на умиранията, нямало жалби за некачествена медицинска помощ, оспорвайки материали в пресата и твърдения на местните жители. Според гражданите отношението на държавата е – има болница- има проблеми, няма болница – няма проблеми. Д-р Кубатева бе опровергана от директорът на МБАЛ- Смолян – д-р Марин Даракчиев, който заяви, че от началото на годината приемът на пациенти в Смолян от Девинско е завишен с 50%, което показва влошаване на здравния статус за района.