„Г-н Простов декларира желание за разговор с мен чрез средствата за масова информация. Аз приемам това предложение и считам, че заглавието на рубриката „По делата им ще ги познаете“ е уместна и красноречива. Считам, че една такава рубрика ще помогне на такива хора да не пасат със старите си самари в Европейска България. Светът се променя, ценностите са синхронизирани и уеднаквени, защото са общочовешки. Считам признанието Ви за участие във „възродителния процес“ за проява на доблест, но гордеенето с този факт и иронизирането на прокуратурата не приемам.
На 16.03.1972 г. в с. Барутин има убити две жени – Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, 6 души простреляни с огнестрелно оръжие – Джемал Ибрахим, Феим Поченли, Фатма Дервишева, Салвие Поченли, Кемил Куртов, впоследствие починала, и Джемиле Келосманова. Шест души лишени от свобода за срок от една до 12 години. Можете ли да ми кажете коя е тази национална кауза, която изискваше смъртта на Келосманова и Ибрахимова само за това, че се казват Неджибе и Емине? Считате ли за правилно за убития наскоро член на групата на „Наглите“ „шкафа“ или „чекмеджето“ не си спомням точно името, да има образувано дело за залавяне на извършителите на убийството, а за Неджибе и Емине да няма, защо?
Вярвам, че прокуратурата ще намери доблест, сили и начин да Ви отговори. Готов съм в удобно за Вас време, г- н Простов, да отидем в с. Барутин да си изясните фактите с жителите на селото, да си направите снимка пред паметната плоча, издигната в чест на загиналите и простреляни на 16.03.1972 г., като Ви гарантирам защита от линчуване. По отношение на мълчанието на партията „майка“, която е ръководила този процес и нейната трансформация в „модерна лява партия“ за да не й препишат негативите и злодеянията от миналото, Ви предоставям Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ бр. 37 от 05.05.2000 г.) и моля редакцията да го публикува целия. В този закон се дава оценка за периода, с който се гордеете и става ясно защо БСП се разграничава и мълчи по този въпрос. Нямаме различие за виновниците за опитите за насилствената асимилация на българските мюсюлмани да бъдат назовани и да понесат отговорността си, а не да се прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.
Опитвате се да иронизирате имената ми, че звучат много турско. Не допускам, че сте били ръководител на Държавна сигурност и не сте наясно, че именната система е на религиозен принцип, а не на народностен. Спомняте ли си Касиус Клей, след като прие мюсюлманството, си смени името на Мохамед Али в синхрон с религията, която изповядва. Ако през 1913 г. заедно с имената са сменяли и религията, за да спазят религиозната същност на именната система, то с възродителния процес създадохте един модел на именна система, без да се допитате дори до християнското население на Родопите, който го няма никъде по света – да носи име на християнски светия – св. Георги, св. Иван и т. н. а да се моли в джамия. Така и двете религии са поругани, напълно атеистично и отговаря на вашите религиозни убеждения. След 1990 г. (защото преди това не ме пускаха) ходя по света и питам за такъв модел на именна система, но никъде не намерих такъв аналог. Ако Вие знаете някъде в света такъв модел – моля назовете го.
Що се отнася до имената ми – Ариф значи знаещ, можещ, Сами означава величие и Агуш – обятие. Ако трябва да ги сравняваме фамилиите, и вашата е такава, както я чета (Простов), оставям сравнението на читателите.
Относно дружба „Родина“, която напоследък усилено се възстановява и структурира, за да може да кажете гордо и убедително, че възродителният процес продължава и в наши дни. Какви са задачите и методите за постигане на целите на Дружба „Родина“? Сравнете ги с методите и целите на „Възродителния процес“ и дали се припокриват? Аз ще Ви помогна с част от приликите: сменят имената, сменят носиите, насилия (включително чрез репресивните органи на властта), решението и в двата случая е държавна политика, всичко се извършва в името на единството и модернизацията, „поощряване“ с финансови и други стимули от битов характер и др.
Ето какво може да се намери в Интернет за дейността на Дружба „Родина“:
- в с. Богутево полицейският началник на Асеновград с
пистолет в ръка и заредена картечница заставя хората да сменят имената;
- в Златоград полицията наредила да не се дават купони
за храна на онези, които не са си сменили имената;
- организацията Дружба „Родина“ се превръща в инструмент на държавната власт за асимилиране на помаците – Анастас Примовски, Кирил Василев и много такива примери.
Въвежда се понятието българомохамедани, което е безсмислено, тъй като имплицира почитането на божествеността на Мохамед, а такава концепция в исляма няма. Християнството почита божествената природа на Христос и затова носи своето име. Исляма определя човешката природа на Мохамед и приема като обект на боготворене единствено Бог, поради тази причина не може да се каже мохамеданство.
Известни ли са Ви побоищата, на които са били подложени несъгласните с тази политика помаци? Известни ли са Ви гаврите, които са извършвали с жените и техните носии? Простили ли са потомците на тези хора, които са били потърпевши?
И горкото родопско население – пак между два огъня и по време на Дружба „Родина“, и по време на „Възродителния процес“.
Ето, че стигнахме до цитираното от Вас решение на ОК на БКП в Смолян през 1970 г. за провеждане на мероприятие за национално осъзнаване на „българите мохамедани“ (слагам го в кавички, защото е безсмислица като понятие) въпреки че НРБ се присъединява към международните актове по правата на човека същата 1970 г. Съвременната държава има за свое предизвикателство да осигури от една страна правата и свободите на личността и от друга страна, да приведе тези права и свободи в хармонично отношение със своите институции и с гражданското общество едновременно. Ще рече да осигури интегритета на това гражданско общество. Безспорно, правата и свободите на човека са универсални и няма как да бъдат културно детерминирани, но също така е безспорно, че човек е културно детерминиран. Неприемлива е тезата, че той се ражда без всякакви предварително културно детерминирани идентичности и те са въпрос на индивидуален избор. Преди тях обаче има определености, с които се раждаме. Тук е мястото може би да се каже, че идентичностите са предварително зададени, първични, априорни, които не са изменяеми и придобитите – апостеорни (социален статус, политически убеждения и пр.), които могат да се окажат и динамични. Отношението към втората група търпи полемика, докато априорните идентичности не са предмет на оспорване поради абсолютността си, стояща дори извън волята на носителя им, изначалност. Правя малки теоретични отклонения, за да се разбере сакралността на идентичностите, на които сте посегнали с „Възродителния процес“.
Аз Ви благодаря, че с патос разказвате за групите за агитация, които са обикаляли по къщите, на работните места, по нивите, в кръчмите – да разясняват българския им произход и пропускате да отбележите и другите им обязаности:
да проверяват дали някой има съд в тоалетната за поддържане на интимна хигиена;
дали момчетата са обрязани;
да не би някой да е заклал курбан на тавана на къщата;
кой празнува Байрям;
кой ходи на джамия и кои от тях са под 60-годишна възраст;
кой не е сменил мюсюлманските имена на надгробните плочи на умрелите си близки и т.н.
Разселвахте и изпращахте в затвора сюнетчии и родители, които са обрязали момчетата си. Ако д-р Дариткова тогава беше публикувала в пресата тезата, че обрязването при мъжете намалява риска от рак на матката при жените, сигурно щеше да бъде в Белене. Пропускате да отбележите, че който не си е сменил името, няма право на пенсия, на работа, учениците на образование, не може да си купи хляб от магазина, на мъжете им беше забранено да ходят с барети, на жените с кърпи и в такъв вид да използват обществения автотранспорт. Вижте каква картина на „доброволности“ на „възраждане“ – с кои от тях се гордеете, г-н Простов?
Трябва да ви призная, че аз съм един от четиримата депутати от Смолянски избирателен район, гласували декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.
Говорите за провеждане на операцията „Ислямски кинжал“, присъединяване към Турция, за прегръдката на анакондата и т. н. – все клишета от студената война. Колко войни България води, за да има излаз на Бяло море? Едва с членството си в ЕС осъществи националния си идеал. Сега можеш да си купиш имот на Бяло море, може да си доставиш стока на някое от гръцките пристанища и да я вкараш в България и т. н. Никой няма да ни присъединява към Турция, а България ще присъедини Турция към себе си, когато тя стане членка на ЕС. Напълно съм съгласен с Вас, че „възродителният процес“ изгради барикади и продължава и в наши дни. Колко души с мюсюлманско вероизповедание назначихте Вие на длъжност по времето, когато бяхте шеф на ДС и директор на областното управление на МВР в Смолян с имена Ахмед, Мехмед, Хасан и т. н.?
Вижте кои са почетните граждани на Смолян – авторът на романа „Време разделно“, основателите на Дружба „Родина“, Величко Караджов – все строители на барикадите – и за капак – честване на 75-годишнината от основаването на Дружба „Родина“ като част от Майските културни тържества на община Смолян.
Знам, че Вие нямате вина за всичко това. Виждам, че ви е трудно да асимилирате какво означава 3D политика, а камо ли 4 D, тъй като сте свикнали с член първи на старата Конституция. Новата политика изисква да съборим барикадите – не може да искаме да влизаме в Шенгенското пространство, да премахваме границите, а в Смолян да стоят барикади.“
С уважение към всички родопчани:
Ариф Агуш