ХЛЯБ – свещена дума за един велик народ – българския. Той крие в себе си традициите и обредите на България. Хлябът съпровожда живота на българина от раждането до неговата смърт, в радост и скръб. Хлябът е дар, молба, жертва, магия, живот. Има ли хляб на трапезата, значи има живот в къщата.

На 16 октомври – Световен ден на хляба, учениците от 2 В клас, Основно училище „Иван Вазов“ и техните учители Лиляна Йовкова и Живка Караманолова отдадоха своята почит към хляба. Те отвориха своите сърца за знания, стихове, песни и мъдрости за хляба.

Децата научиха, че ако намерят хляб не трябва да го изхвърлят. Счита се за грехота да се изхвърля хляб и да се газят трохи. Не се изричат лоши думи пред хляба. Хлябът не се поставя с кората надолу. Не се играе с хляба или тестото. Грях е да се откаже хляб на чужд човек. Залък не се оставя, защото си оставяш късмета. Свято е всичко, до което се докосва хлябът.

Най-големите емоции настъпиха, когато второкласниците започнаха да месят хляб със сръчните си ръчички в новооборудваната столова на училището, заедно с леля Ася – любимата готвачка, която им показа тънкостите на месенето и печенето. Като помощници се включиха и развълнуваните майки и баби, които присъстваха на празника.

Накрая с много ентусиазъм и голям интерес децата поставиха върху своите хлебчета и просфорен печат, запазен от миналото, като символ на доброто в живота. Научиха историята на печата и неговото въздействие. Поръсиха своите хлебчета с щипка любов и наричания за здраве и берекет.

Уханието на изпечения от леля Ася топъл хляб, наричан от народа „душица“, опияни всички присъстващи под звуците на гайдите.

Хубаво е, когато празникът е споделен! Гости на иновативната инициатива бяха г-жа Ралица Данчева - старши експерт за обучението в начален етап, г-жа Главчева – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, г-жа Лазарова – РЗИ, г-жа Лакудова – директор на училището, учители и родители.