Тя е родена и израснала в Смолян. Завършила е СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в областния град. Участвала е в Клуба по журналистика към Младежки православен център „Чисти сърца“ и е била председател на Доброволческата организация „Чисти сърца“. Днес Невена Делчева следва своето призвание – да помага на деца със специфични потребности. Работи като специален педагог в Дом за медико-социални грижи в гр. Плевен. Автор е на книгата „Учениците на г-ца Цвета“, в която се разказва за деца със специфични потребности, от какво се нуждаят те, как да общуваме с тях и да ги приемаме, като пълноценни хора.

Невена, бихте ли ни разказали малко повече за тази книжка, кое ви провокира да я напишете и каква е нейната мисия?

Работя като специален педагог и ми се струваше, че няма достатъчно информация по въпроса. Макар че в последно време се говори все повече за приобщаващо образование, мисля че не е достатъчно, особено в образователното ниво на по-малките дечица, не им се обяснява толкова за различните съученици, не знаят как да общуват с тях, да играят с тях. Те са наясно, че в класа им има по-различни деца, но в повечето случаи ги отбягват, защото не знаят как да общуват с тях. На мен ми се иска наистина всички да могат да си говорят и приобщаването да се случват по-лесно за всички страни. Така реших, че е добра идея да има една книжка, обяснена на детски език, точно за тези важни неща.

Истински ли са героите в книжката? Реални деца ли са описани?

Мога да кажа, че съм взела вдъхновение от мои ученици, но не всички са истински. Иска ми се да може така да се работи с децата, както съм разказала в книжката. Все още е трудно, но мисля че обществото върви в правилната посока.

Освен от ежедневните физически грижи, от какво друго се нуждаят децата със специфични потребности?

Най-вече от разбиране и от внимание, понякога те искат да разказват да говорят. Ако видим на детската площадка такова дете, хубаво е да обясним на нашето как да общуват по между си, как биха могли да си играят заедно. Това е най-важното – да ги разбираме.

Успяваме ли да научим децата си да приемат и общуват със свои връстници със специфични потребности?

Нещата са тръгнали натам, но все още не са се случили по начин, по който ще бъде най-полезно за всички. Децата със специфични потребности всъщност са едни скрити диаманти. Те могат да ни научат на много неща. Да, имат забавяне в развитието си в някоя област, но пък притежават талант в друга. А иначе подрастващите виждат примера на възрастните. Ние трябва да им показваме всеки ден, че това са деца като тях, колкото и да са различни. Може би няма да разберат от първия път, няма да могат да се включат в игрите, както биха искали, но пък може да научат много други неща от тях.

А учителите в училище успяват ли да насочат децата със специфични потребности, да ги разберат, да вникнат в тяхната душевност?

Опитват се, но е трудно. Когато имаш клас от 30 деца не можеш да обърнеш достатъчно внимание на всяко едно. Според мен имат нужда от допълнителна подкрепа. Би било добре да се въведат помощници на учителите, за да имат едни пълноценни часове, защото наистина им е трудно. Знам, че вече на доста места го прилагат.

Кога разбрахте, че искате да се занимавате в тази насока и участието в доброволческата организация „Чисти сърца“ помогна ли?

Със сигурност ми помогна. Аз винаги съм мислила, че искам да бъда ветеринарен лекар. Бях приета в тази специалност, учих известно време, но се случи така, че трябваше да се преместя. Втората специалност, която избрах е имено специалната педагогика. Може би е трябвало да си ме намери моето нещо. За първи път се запознах с тази професия още в училище, където имаше ресурсен кабинет.

Коя случка няма да забравите никога?

Спомням си една работилничка, организирана от „Чисти сърца“, навън, пред храма. Бяхме поканили деца от Съюза на инвалидите в Смолян. Тогава видях, че тези деца харесват да им се обръща внимание. Те не искат да стоят отделени в ъгълчето, а да бъдат сред другите деца, да говорят с тях, да поиграят заедно, така се чувстват по-щастливи.

Трудно ли е да се работи с дечица със специфични потребности?

За мен не е трудно. Когато работата ти харесва, не е трудно. По-скоро ми е трудно да общувам с възрастните на тази тема, защото все още има хора с предразсъдъци. Разбирам всички гледни точки, но да по-скоро ми е трудна работата с възрастните отколкото с децата.

Кого още трябва да споменем като помощници за книгата „Учениците на г-ца Цвета“?

Анастасия Гергова ми помогна с редакцията, Росица Примовска също ми даде някои насоки. Помогна ми много и колежка, която е речеви рехабилитатор. Илюстрациите в книгата са на Мира Петрова. Общо взето има много замесени хора, всички приятели четоха книгата, даже по няколко пъти, и даваха съвети. Благодаря им!

Книжката вече е факт и се радва на успехи. Какво предстои?

Иска ми се да продължа да пиша истории за деца, за да им помагам да се справят с трудности, които не винаги са физически, например страх, тъга и т.н. Имам няколко идеи за това. Разбира се, продължавам си основната ми работа – да помогна на децата със специфични потребности да са по-самостоятелни в живота.

Посланието ви към всички наши читатели.

Родопчани се славят с това, че са добри и толерантни хора. Нека продължават да бъдат такива, да не позволяват на тъжните мисли, които всеки ги има, да им влияят, те са хора с добри сърца и нека останат такива.