Неджми Дъбов – Районен мюфтия на област Смолян
Г-н Дъбов, благодаря ви, че ни приехте, в празничния за вас ден, за това интервю. Днес мюсюлманите празнуват Рамазан Байрям. Първо честит празник на Вас и на всички мюсюлмани в нашия регион! Кажете ни моля ви, на какво ни учат празниците?
Празниците ни учат на няколко неща. Първо трябва да отбележим, че този празник идва непосредствено след изпълнението на една от основите на ислямската религия – говеенето или постът, който тази година е 30 дни. Чрез този пост човек се извисява пред Всевишния, учи се на солидарност, на дисциплина и най-вече на човечност. Тази платформа, това училище, в рамките на един месец, неминуемо се пренася и върху самият празник. Солидарността, милосърдието, загрижеността и съпричастността ще бъдат пренесен и в самия празник, когато човек посещава своите родители и близки и иска прошка, когато доставя радост на деца и възрастни. На този ден сред мюсюлманската общност трябва да се усеща празничната атмосфера, а разбира се тя да бъде пренесена и сред цялото общество.
Можем ли да кажем, че едномесечният пост, предхождащ празника, е пречистване?
Буквалният превод на думата, която се използва в арабския език за пост, означава въздържане. Човек се въздържа от няколко неща. Освен от вода и храна през целия ден, в рамките на този месец, се въздържа и от непристойни думи, непристойно поведение. Така той калява своята воля, тоест става по-устойчив на предизвикателствата в житейския си път. Изпитанията не секват, дори и в месеца на Рамазана, но човек намира по-устойчиво решаване на всички проблеми, с които се сблъсква в ежедневието си.
Разкажете ни повече за празника?
Празникът започва с изпълнение на празничната молитва във всички джамии, следва празнична проповед на разбираем език, като основният акцент е добруването, прошката, милосърдието, зарадването на близките. Родителите очакват в тези празнични дни да бъдат посетени от своите деца, да им поискат прошка, роднините очакват от своите близки да ги посетят, а те от своя страна да ги нагостят. В някои населени места има вече традиции да се организират и празнични програми, например в Чепинци, Неделино, Мадан и др. Празникът е известен и с името Шекер Байрям. В превод от турски шекер е захар, но тази дума, пренесена в арабския език – шукур, означава благодарност. Това вече е смисъла. Това са дни на благодарност към Всевишния за това, че сме имали възможност да постим. Едно от условията човек да пости, освен да е мюсюлманин и да бъде пълнолетен, трябва да е и здрав. На фона на тази едногодишна пандемия, здравето има изключително важна стойност и човек благодари за това, че през този един месец е бил здрав и е успял да изпълни тази повеля да пости.
По какъв начин отдавате почит към мъртвите?
Ние отправяме молба към Всевишния те да бъдат помилвани и опростени. Много от хората дават милостиня, както на Байрям, така и предишните два-три дни. Имаме една национална кампания наречена „Месец за подпомагане на ислямското образование“, инициирана от Главно мюфтийство и много от хората даряват в този фонд, чийто цел е да се подпомогне ислямското образование, книгоиздаване, издаване на брошури, за коран курсовете и т.н.
Каква е тенденцията в последните години увеличават ли се желаещите за коран курсовете?
Можем да кажем, че тенденцията се запазва положителна, въпреки демографските проблеми, както в цялата страна, така и в нашата област. Запазваме добро ниво на желаещи да посещават тези коран курсове и това ни дава надежда, че младото поколение, бивайки възпитано на принципите на ислямската религия и морал, ще допринесе за едно благополучие на цялото общество.
Как се отрази последната една година в условия на пандемия на мюсюлманите в региона и на мюфтийството?
На първо място можем да кажем, че тази пандемия ни върна към реалността. Накара ни да се замислим малко повече за същността на нашия живот, да ценим малките неща. Това се отнася за всички хора, без изключение. От гледна точка на самата институция трябваше да влезем в непознат до сега темп, да се адаптираме с онлайн лекции и преподаване. Имаше време, в което джамиите бяха с много малка посещаемост, дори и няколко петъчни молитви не бяха изпълнени. Но в последствие започнахме да свикваме и да се адаптираме. Със сигурност много хора се страхуваха да посещават джамиите, такъв беше и нашия призив в началото, особено към възрастните и болните хора. Сега смятам, че нещата са значително по-добре, разбира се със спазване на всички противоепидемични мерки.
Това изпитание през което преминахме всички, освен че здравето е най-ценно, на какво друго ни научи?
Научи ни на солидарност и на единство. Разбрахме че дребнавите неща, които са заемали голяма част от нашето единение, изобщо не бива да са на дневен ред. Разбрахме, че само когато всички си помагаме, когато бъдем заедно, когато имаме това чувство, че живеем в общество, само тогава бихме могли да се справим с това предизвикателство. Преди година изнесохме няколко беседи за предизвикателствата пред кризите, една от тях беше имено за единението на обществото. Акцентирахме върху това, че ако имаме мислене на индивидуалност, тоест да сме загрижени само за себе си и да не се интересуваме от проблемите на обществото, това неминуемо ни гарантира крах и провал. Нашето спасяване минава през загрижеността за цялото общество. На това може би ни научи тази пандемия.
Само преди седмица беше най-големия християнски празник Великден, днес празнуваме Рамазан Байрям. Обществото ни днес единено ли е или е разединено и как трябва да живеем?
Мисля че е по-единено от преди една година, имено заради това, че осъзнахме същността и важните неща. В нашата област живеем мюсюлмани, християни на многовековно уважение, на разбиране на другия, на взаимопомощ едни на други. Това още повече изкристализира през тази една година и смятам, че има още по-добра перспектива да бъде развивано. Отношенията между мюсюлмани и християни могат да бъдат на още по-високо ниво и те ще бъдат надграждани във времето.
Какво е вашето пожелание към всички празнуващи днес?
Бих искал да поздравя всички с празника Рамазан Байрям. Да им пожелая Всевишния да ги дари с берекет, с благодат, тях, техните близки, цялата мюсюлманска общност. Да дари обществото с просперитет. И в тези празнични дни да проявим отново тази солидарност към всички хора не само мюсюлмани, а и към нашите съседи, независимо какво е тяхното вероизповедание, да споделим празника с тях, да ги поканим на нашите празнични трапези, които са скромни, но топли. Аз пожелавам този празник да донесе още по-голямо благополучие за цялото общество и да продължим тази традиция, защото празниците сплотяват обществото. Празникът трябва да се изживее. Надявам се да ни направи още по-мъдри, а моралът в обществото да бъде извисяван, а това е отговорност на всички граждани, на всички хора, на цялото общество, това е непосилна задача за един човек. Аз съм убеден, че всички полагаме усилия в тази насока.
Честит Рамазан Байрям на всички мюсюлмани!