Празници в чест на огъня и за предпазване от огън, почитани в три последователни дни на народния календар – на 15, 16 и 17 юли, отредени от източно православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Смятат се за най-горещите дни през годината, а обичаите свързани с тях се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.

Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа – не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и запалване на реколтата, дома и др. Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника – топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година.

За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина. Живяла през III век, дъщеря на езически жрец. Преследвана за християнската си вяра, на 16 години тя е изправена пред съда и жестоко изтезавана, като раните й са горени с огън. В деня на нейния празник съществува обичай да се запалва нов, “жив” огън. Стопаните гасят огъня в своите огнища и отново ги палят с “млад”.