Българският художник-дърворезбар проф. Петър Кушлев е роден на 14 юли 1909 г. в село Широка лъка, Смолянско. По настояване на свой учител, видял творческите му заложби, заминава за София с препоръка до Владимир Димитров-Майстора. При него взима уроци по живопис, като подготовка за постъпване в Художествената академия. В академията е приет с квалификация „За изключителни способности“. През 1934 г. завършва с отличие дърворезба при проф. Анастас Дудулов. След дипломирането си учителства две години в IV-а Софийска мъжка гимназия. Една година работи като чирак в дърворезбарската работилница на майстор Филип Филипов, където усвоява конструирането и изработването на църковни иконостаси. След успешно положен изпит пред Светия Синод се посвещава на църковната монументалната дърворезба.
През 1943 г. участва в екипа по украса на военната костница с храм „Св. Георги“ при Централните софийски гробища. През същата година, по молба на Велешко-Скопската митрополия до българското правителство, Петър Кушлев е командирован в гр. Скопие, за да демонтира и предаде за евакуация иконостаса на Скопската църквата „Св. Спас“. Тогава усвоява Дебърската резба, а след това създава по нейния метод редица уникални творби.
Работи в съавторство с проф. Ян Травницки и майстор Филип Филипов. Придворен художник е на цар Борис III.
Една от големите заслуги на проф. Петър Кушлев към българското изобразително изкуство е въвеждането на историческата тема в църковното пространство. Много ценен и важен елемент в творчеството на дърворезбаря е разчупването на каноническите правила на църквата и влагането в дърворезбата на най-ярките събития и личности от родната ни история. Този подход – картинен разказ за определена личност от българската история, художникът използва при иконостасите, посветени на определени личности: Св. Паисий Хилендарски в Шумен, Св. Иван Рилски в Търговище, Христо Ботев на връх Околчица, хан Аспарух в с. Спасово, Добричко и др. В подиконните табли на църквата „Св. Иван Рилски“ в Харманли, художникът поставя образите на Паисий Хилендарски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Патриарх Евтимий. Иконостасът на църквата в Харманли е дебютната работа на Петър Кушлев, но е признат за негов шедьовър, обявен за паметник на културата.
След 1960 г. Петър Кушлев работи в духа на Преславската школа. Това е и другата голяма заслуга на дърворезбаря към българското изобразително изкуство: възстановяване и актуализиране на Преславската дърворезбена школа от времето на Симеоновия златен век. Използва фрагменти от мраморните стълбове и плочи на Преславската крепост и най-вече „Терачинския сандък“. С този тип резба той украсява църквата „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ в Пловдив и българската църква в Ню Йорк. В творчеството си търси връзка с художествените традиции на майсторите от Възраждането, като по новому интерпретира стари мотиви и създава мотиви на цветя и птици, новост в този жанр за България.
Едни от иконостасите, на които проф. Кушлев е майстор са на църквите: „Св. Иван Рилски“ в Харманли (1938 г.), „Св. Седмочисленици“ в София, „Рождество Пресветия Богородици“ във Велико Търново, „Св. Иван Рилски“ в Гара Пирин (Кресна) (1942), „Св. Николай“ в Ямбол (1950), „Успение Богородично“ (1956-1959 г.) и „Св. Иван Рилски“ в Търговище (1959-1962 г.), „Света Троица“ в Мърчаевския манастир и др. Изработва иконостаса и архиерейския трон в църквата „Света Троица“ в София (1943 г.), амвона и владишкия трон в „Света Петка Нова“ в Пловдив, полилеи на катедралния храм-паметник „Св. Богородица“ във Варна (1955 г.) и много, много други.
Що се отнася до светската дърворезба Петър Кушлев предпочита българските школи: Тревненска, Преславска, Арбанашка, Жеравненска, Родопска, Овчарска и т.н. в зависимост от мястото и региона, където са монтирани или експонирани произведенията му. Украсява много обществени сгради, културни домове, ритуални зали и частни домове, между които резиденция „Воден“ (1964 г.) и Дома на културата (1968 г.) в Лозница, Разградско, представителни домове на язовир „Студена“, Пернишко и в Лъки, Смолянско (1973 г.), кабинет на Министерския съвет – София (1974 г.), ритуалната зала в Широка лъка, Смолянско и други. Изработил е купа на световния Олимпийски комитет, както и купа „Приз“ на Световното изложение на филателистите в София през 1979 г.
Творческата биография на проф. Петър Кушлев включва иконостасите на около 90 църкви у нас и по света, стотици предмети от църковния и светския интериор. Негови произведения красят църкви, обществени сгради и домове не само у нас, но и в Ню Йорк, Париж, Лозана, Москва, Букурещ, Белград, Истанбул.
Носител е на орден Кирил и Методий – първа, втора и трета степен. През 1996 г. е удостоен с Голямата награда за българско християнско изобразително изкуство на името на Св. Пимен Зографски. В организираната от него безплатната школа в ателието му в софийския квартал „Изгрев“ обучава поколения дърворезбари, сред които водещите преподавателки в школи по резба – Лоте Абел Раденкова и Костадинка Кръстева, Марчо Марчев – основател на Съюза на глухите в България и цял екип от слабочуващи майстори, сред които Коста Диноев.
Преподава в Църковно-историческия музей при Светия Синод и участва в издаването на сертификати на църковните дърворезбари.
Умира на 26 август 2000 г.
Личният архив на проф. Петър Кушлев се съхранява в Централния държавен архив във фонд № 1232К.
През 1986 г. проф. Кушлев прави дарение и на Държавен архив – Смолян. С предадените от него материали, през 1990 г. е заведен негов личен фонд под № 1278 - Кушлев, Петър Стоянов (1909–2000). Във фонда се съхраняват художествени ескизи, скици за дърворезба, проекти, чертежи и архитектурни планове на църкви.
Милка Матушева,
началник на Държавен архив – Смолян.
На снимката:
Иконостасът на храм „Св. Николай Чудотворец“ – кв. Устово, Смолян, дело на проф. Петър Кушлев