Не напразно казват, че Родопите са магическо място. Това красиво кътче се различава от всички други планински райони,защото има своята мистика и история.Природните забележителности в планината изобилстват. Хората, живеещи в родопските селца, са мили, гостоприемни и непокварени от шумотевицата на градския живот. Всичко там е истинско- храната, природата, както и отношението към посетителите. В Родопите може да се практикуват различни видове туризъм – селски, алтернативен, пещерен, екотуризъм. Част от преживяването е свързано и с автентичните местни специалитети и цялостното откъсване от градския начин на живот. Ако решите да посетите Родопите, прегледайте в интернет многото възможности за нощувка в къщите за гости. По този начин преживяването ще бъде най-пълноценно. Сутрин се будиш от кукуригането на петел, а за закуска те очаква чаша истинско, току-що издоено и сварено прясно мляко, баница, сирене, кисело мляко. Всички – приготвени на място преди минути.На всичко това може да се насладите и да видите в китното родопско село Гърнати.Разположено сред девствени иглолистни гори и е много живописно със своите старинни каменни и новоизградени къщи, съхранили белезите на традиционната родопска архитектура. Местното население е запазило през вековете характерният говор, песните и обичаите си, които оставят трайни впечатления сред гостите и туристите, посещаващи населеното място.Много природни богатства притежава Гърнати,някои от тях са забележителностите: Вирът Бездънник(Безалник),разположен по долината на Буреска ряка и вливащата се от север Малка река,представлява дълбока яма,която е издълбана от природата в скала, с дълбочина 7-8 m и форма на окръжност с диаметър 5 m. Вирът е свързан с редица водопадчета,каскади и прагове, високи от 3 до 30 m.

Селото е разположено по склоновете на връх Алада – 1241 m – най-високият връх на Жълти рид,а и в Източните Родопи Над селото се намира и неизследвана пещера, чийто вход е почти затрупан. Има и няколко обособени места за отдих с чиста много студена планинска вода.Има построена голяма беседка в подножието на върха, където се разтила единствената поляна с красив изглед , наречена е Сух-су. На това място всяка година през първата неделя на юли жителите организират така наречения събор за дъжд-"Пеперуда".Смята се, че тук траките са имали свое светилище, което римляните унищожили с идването си, за да построят и един от главните си военни и търговски пътища от Тракия за Беломорието. Пътят бил кръстосван ежедневно от търговци и кервани, които отивали да търсят пазари отвъд Родопите. Легендата разказва, че от римско време, та чак до края на османското робство горите и пътищата тук гъмжали от разбойници и обирджии. Те причаквали и обирали керваните, като често и проливали невинната кръв на пътниците. Знаейки за тази смъртна опасност, много от тях заравяли богатствата си по пътя с надеждата, че ако оцелеят на връщане ще си ги приберат. Митовете разказват, че тук е заровено златно рало. Върхът е зает със здравец,хвойна,черница,ясен, ела, бор, бук и дъб.

На около 6 километра от село Гърнати се намира крепостта Устра,която е една от най-запазените в Родопите.Тя се намира на 1015 м височина.До нея се стига по асфалтиран път, после се продължава около километър- два по широк горски път, удобен за автомобили. Следва и около 30 минутен преход пеш с маркировка, която на места се губи между лабиринта от вековни дървета и гъсталака от папрат и къпинаци. За това, че крепостта е наблизо ще разберете по каменните пътеки скрити във високата трева. След няколко минути пред вас се разкрива и средновековната крепост. Разположена върху продълговат скалист връх, крепостта заема 1 286 кв.м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените достига до 10 м. В периферията на крепостта археолозите са разкрили основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.За крепостта се смята , че била построена през 12 – 10 век пр. Христа от траките. Като е служела не само за отбрана, а и за дом на тракийски военачалници. Смята се, че тук са се взимали едни от най-важните решения на тракийските племена, провеждали са се големи празници и мистични ритуали. Според някои византийски хронисти, по време на война обикновеното население, което живеело в подножието на крепостта, влизало заедно със стадата си между непристъпните и стени и от скотовъдци и земеделци се превръщало във войни. Легенди разказват, че в по-късни години Устра е била владяна от византийци и по-малко от българи. Някои свързват крепостта с Момчил юнак в борбата му с турските поробители. Византийските хронисти са оставили имената на главните крепости на Ахридос, които в по-голямата си част са локализирани. Областният център в 13-14 в. се е наричал Мнеакос и се е намирал в непосредствено до днешния главен град на Източните Родопи, Кърджали. Западната посока се е пазела от непристъпната Устра, а пътят по р. Арда към Одрин – от намиращия се до стената на яз. „Студен кладенец“ Ефраим. Северът се е охранявал от древния Перперикон, докато в централната и южната части са се намирали по-малките и нелокализирани още Кривус и Патмос.

Съществува и много стара легенда , свързана с село Гърнати.Когато съществувал още стария римски път,минаващ през средата на селото , който служел за свързването на Филипополис(дн.Пловдив) и Беломорието, един римлянин-търговец карал злато,стоки и добитък за продан в Гюмюрджина.Когато минавал през Гърнати с огромните кервани,водени от волове,3 от керваните,натоварени с алтъни и злато се откачили от впряга и паднали в пропаст като пещера,която съществува и днес,но с пощи затрупан вход.Друг път Енвер Исмаил паша преди отиде на ожесточена битка решил да зарови своето “Златно рало”, оставено като наследство при смъртта на баща му,в околностите на селото.Много археолози са идвали да оглеждат околността,но и до днес всичкото това имане стои заровено в околностите и подножието на Гърнати.

Радко Асенов