В миналото населението в селото се препитавало главно от овчарлъка. Младите момчета още от малки пасли по десетина овчици, а след навършване на 14-15 годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи, като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали с сюриите и белюците си, по ливадите и баирите на Гърнати,а подзима (есента) отпрашвали за Беломорието – най-често се установявали в Драма , Скеча , Гюмюрджина или Кавала . Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието.Всеки кехая се различал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му , защото още от далече ехтял техния звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от “пукуть и рукуть” . Лошото било , че някои не могли и да се завърнат повече , защото Беломорието (наречено в Гърнати – гюзле) , било пекливо и болезливо,поради това че върлували доста епидемии и болести – една от които е чумата. Трудно било преминаването и на снежният Карлък , защото зимите били много мрачни и мразовити.За тези славни овчари има създадени десетки гърнатски песни.Овчарлъка-основен поминък на Гърнати! В селото имало много на брой овчари и около двайсетина кехаи . Някои от тях са :

• Сано кехая ( Асанкело ) – той бил най – големият сред кехаите в Гърнати . Сюриите му били пет на брой , които общо наброявали 1800 брави овце . Имал 8 агъла ( лятни кошари ) в селото и 4 големи сачаци в село Шехин ( дн.село Ехинос , Гърция ).Негови били и две от мандрите в местността “Ескимандра”, наречена така именно поради това , че там били мандрите на гърнатските кехаи.

• Чуко кехая ( Амет Чуков ) – той имал около 1500 – 1600 брави . След затваряне на гръцката граница зимува към Момчилчилградско ( Подкова и Горско Дюлево ). Няколко години след това заживява в село Садовица.

• Карасюлман – той притежавал 1500 брави овце . В неговата мандра се правела най – вкусната “телемя” – вид сирене , което не се оставя да зрее.

• Карамутю – неговите наброявали 1400 брави . Славел се с най – млечните овце в региона .

• Курубекир – неговата стока достигала също до 1400 брави овце . Неговият конак бил най – хубав и най – голям от всички . Имал 16 капии ( врати ), 88 педжуре ( прозорци ) и 22 комина.

• Карасано – сюриите му били 4 на брой,достигащи до 1400 брави овце.Той е основател на махала Мерамате.

• Съдък кехая ( Садък Мъзълски ) – също славен гърнатски кехая.Отглеждал до 1300 брави.Имал 2 огромни кошари в северната част на Гюмюрджина.

• Мехмед кехая – по – малък брат на Сано кехая . Той имал общо 1200 брави овце , събрани в три сюрии . Владеел всичките земи на Чаушеви колиби .

• Козуб кехая ( Дишлията ) – неговите овце достигали до 1200 – 1300 брави . Той е основател на Козубовия род . На неговият прякор са наречени две местности в селото – “Дишлийце” и “Дишлицкана ливада”

• Калекан кехая – зет на Сано кехая , дошъл от с.Бурево . Той притежавал 1200 брави овце . Като кехая бил прочут с най – едрите и яки еркечи.

• Агуш кехая – имал около 1000 брава овце . Хората разказват , че гегата на Агуш кехая била толкова хубаво издялана и нашарена с фигури , че направо греела от красота .

• Гънгър кехая – той бил притежател на 850 брави овце и на 250 брави кози . Единствен от всички гърнатски кехаи имал повече от 100 брави кози . Стопанисвал много декари земя на юг от Скеча ( дн. Ксанти , Гърция ) .

• Караизеир – имал около 800 брави овце . Той пръв донася семе на ечемик в Гърнати.

• Салих кехая ( Верянлията ) – неговите овце наброявали до 750 овце . На прякора му е кръстена част от махала Мъзълце – “Верянце”.

• Караусьо – притежавал около 700 брави овце . Бил прочут майстор на медни звънци , хлопки , чанове и тюмбелеци.

Радко Асенов