Житният вариант на играта “Тука има, тука нема” се разиграва сред зърнопроизводители, търговци, мелничари и хлебари. Браншовиците си спретнаха истинско първенство по надлъгване за количествата и цената на пшеницата. Както всеки участник на пазара и те се стремят да постигнат максимални приходи при минимални разходи. Играта на надлъгване за цената на пшеницата не е само роден феномен, а е световно явление. Тази година и природата се включи в надпреварата със суша, огън и вода. Заради пожарите, които изпепелиха реколтата, Русия забрани износа, Украйна въведе квотна система за продажба на пшеница зад граница. Прогнозите, че наводненията ще унищожат реколтата в Австралия, а Аржентина също ще произведе по-малко, доведе до масова истерия за запасите на пшеница, а оттам и до драстичен скок на цените. Благодарение на това и родните зърнопроизводители успяха да продадат иначе като цяло некачествената си продукция на двойно по-високи цени от миналата година. Износът скочи дотолкова, че земеделието стана единственият отрасъл с положително търговско салдо Това обаче се връща като бумеранг и през март-април може да се наложи да внасяме пшеница, прогнозира шефът на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Попов. Още преди два месеца предупреждавах, че това може да се случи, но тогава ми се смяха, коментира той. Според други браншовици обаче проблемът със зърното е преувеличен. “България е отворена страна, изнася и се внася това, което се търси, от което има нужда”, каза изпълнителният директор на “Зърнени храни 99"-АД Видин Сашо Стойков. Компанията, която произвежда брашно и хляб, се е запасила със зърно, което ще й позволи да произвежда насъщния до нова реколта, но може би ще спре да продава брашно на колегите си хлебари. “Те обаче ще си го доставят от внос. В момента цената на тон хлебно зърно е 252 евро. От тук нататък цените у нас, включително и на хляба, ще зависят от европейските борси Сега има недостиг, но при това положение производството веднага скача. Което означава, че догодина цената на зърното ще падне. Българите трябва да свикват с подобни колебания – след сътресенията следва нормализиране”, коментира Стойков. Според него по-високата цена на зърното не може да предизвика скок на хляба със 17-18 %. Ако това стане, то е спекула. Хлябът ще поскъпне с не повече от 5%, смята търговецът. Което ще рече – с 5-10 стотинки за 700-грамов самун. “Ако износът на хлебно зърно продължи със същите темпове, наистина хамбарите скоро могат да се окажат празни”, прогнозира Радослав Христов, шеф на Националния съюз на зърнопроизводителите. Според него до края на миналата година търговците давали една и съща цена за хлебната и фуражната пшеница и трудно можело да се прецени колко хлебно зърно вече е изнесено от България. По данни на зърнопроизводителите от миналогодишната реколта в хамбарите е влязло около 800 хил. т хлебно жито, срещу 1,2 млн. т предишната година. "Раздухването на психоза за зърнена криза у нас е прибързано и дори спекулативно. Това устройва хлебарите и мелничарите, за да мотивират пореден ценови скок на на крайния продукт. Запаси от пшеница в България все още има достатъчно. Тя обаче се държи по складовете, докато не се закове цената на зърното”, смята Георги Милев от управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той призна, че са разговаряли още през декември с премиера Бойко Борисов. Действително, през морските и сухопътните граници до края на миналата година са били изнесени към 1,5 млн. т пшеница, потвърди Милев. В страната обаче остават към 700 хиляди тона декларирано хлебно зърно. Да не забравяме, че това са количествата на светло. Остава един сериозен резерв от необявено жито. Зърното в сивата икономика е близо 15 процента, твърди Георги Милев. Точно това жито няма как да бъде изнесено зад граница.