Г-жо Митева, от кога датират фалшивите новини?
Фалшивите новини са много сериозен проблем, за съжаление понякога водят и до смърт. Фалшивите новини датират още от древността, което е много интересно. Имаме писмени източници от 1 век пр.н.е. в Древен Рим, свързани с дезинформационната кампания на Октавиан Август срещу Марк Антоний, която завършва със самоубийството на последния. В днешно време още повече хора стават жертва на фалшиви информации. В исторически план има много примери за дезинформационни кампании, които са довели до сериозни събития. Всички сме чували циничния цитат от Йозеф Гьобелс (министър на пропагандата в правителството на Хитлер), че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Гьобелс е превърнал това почти в наука. Неговите подходи и до ден днешен се използват за манипулиране на общественото мнение и за много сериозни и политически и бизнес цели, които често са в ущърб на обществото. Проблемът е, че днес социалните мрежи осигуряват не сто, а хиляди или дори милиони споделяния на всякакви истории, повечето от които нямат нищо общо с истината.
Статистиката показва, че цели 59 % от споделените линкове не са отваряни изобщо. Как тогава да очакваме, че когато някой не си прави труда да прочете друго освен заглавието на историите, които споделя, би имал търпението и интелектуалното ниво да вникне дори в проста проверка на фактите?
Може ли да подплатим разговора с примери....
Една много интересна история се случва в началото на 90-те години на миналия век, когато в Брюксел работи талантлив кореспондент на британския „Дейли Телеграф“. Син на високопоставен европейски чиновник, учил в белгийската столица и владеещ отлично френски, журналистът изпраща въздействащи кореспонденции, които представят ЕС, институциите му и техните служители в доста негативна светлина. Репортажите са впечатляващи. Единственият проблем са твърде малкото допирни точки на написаното с действителността. Казват, че на протестите на останалите пратеници в Брюксел, че репортажите му са сериозно поукрасени, журналистът обичал да отговаря с фразата „никога не позволявай на фактите да ти попречат да създадеш наистина добра история“. Някои от фалшивите новини на този журналист са, че Европейският съюз въвежда стандарт за презервативите и отсега нататък те ще бъдат само един размер; че предстои взривяване на сградата на Европейската комисия, защото съдържала азбест, който е изключително вреден; че ЕС забранява любимия на британците коктейл от скариди. Никоя от тези „новини” и до днес не се е случила, но пък те предизвикват огромен отзвук във Великобритания и вкарва евроинституциите в обяснителен режим. Представителството на Европейската комисия в Лондон създава секция на сайта си за разобличаване на евромитовете. Успехът е спорен. Обществото се оказва жадно за интересни истории за некомпетентни еврократи, които запълват времето си, въвеждайки абсурдни стандартизации за всичко. Скоро редакторите на останалите издания започват да настояват кореспондентите им в Брюксел да пишат в същия стил. Така възниква цяла школа от творци на евромитове. Името на този журналист е Борис Джонсън и в момента той е министър-председател на Великобритания. Кариерата на Джонсън и Брекзит показват как цели политически проекти могат да се развият на базата на фалшиви новини и как липсата на адекватен отговор може да доведе до сериозни щети както за ЕС, така и за отделни страни членки.
В момента са изключително актуални антиваксърските настроения и изобщо фалшивата информация, свързана с Ковид-19. Още преди десетина години един Институт прави много сериозно проучване за източника на фалшиви новини, свързани с ваксините, не говорим за ваксините срещу Ковид. Антиваксърското движение тръгнало още през 50 години от Щатите, когато започва масираното ваксиниране срещу няколко болести, благодарение на което човечеството се е освободило от много страшни заболявания. Проучването стига само до 12 източника. Основен идеолок на антиваксърската кампание е д-р Джоузеф Меркола, който продава здравословни добавки и бизнеса му от провинциален се разраства до милионен. Интересна закачка с публиката, използвана както за пропаганда, така и за печелене на пари, това е популяризирането на „ужасно отровното вещество“ диводороден оксид (Н2О). Това вещество е описано като основна съставка на киселинния дъжд, ускорител на корозията и ръждясването на метали, често срещана в тумори у онкологични пациенти, част от механизма на парниковия ефект, смъртоносен ако се вдиша, а при определени условия е способен да причини и ужасни изгаряния. Без цвят, без мирис и без вкус диводороденият оксид е причина за смъртта на хиляди хора всяка година.
Част от ранните аргументи срещу „вредоносната“ вода са: „Милиони литри от този химикал са пръскани върху плодовете и зеленчуците ни. Бихте ли искали децата ви да ги консумират?“ Тя е „невидим убиец“, който „се намира в почти всеки поток, езеро или резервоар в страната“, а военноморския флот на САЩ „създава машини за милиарди долари, с които да я контролира и използва по време на война“ като също така „изследователски бази получават тонове от химикала посредством сложна подземна мрежа за дистрибуцията му“. Също така се подчертава, че въпреки способността й да уврежда бетона, да предизвиква ерозия в околната среда, да пречи на работата на автомобилните спирачки, все пак се използва „като огнезащитен и огнепотушаващ агент“ и „като добавка към много храни“. Всичко това е абсолютно вярно за водата, но представено по такъв начин, чрез научни доказателства и цитиране на авторитетен източник, влияние върху емоциите и страха.
Фалшивите новини доведоха обществото ни до разделение, дори и до омраза. Как се преодолява това?
Основния начин за преодоляване на разпространението на фалшивите новини е образованието. Един образован човек е критичен към всичко, което чете и е много по-вероятно да провери информация, която поднася. Въпреки това образованието и начетеността на един човек не е гаранция. Лично на мен ми се случи преди няколко седмици да повярвам на една фалшива информация и дори да я споделя с колеги и заедно да се възмущаваме на фактите. След няколко часа попаднах на опровержение и излезнах от заблуждението си. На всеки може да се случи, колкото и образован да е човек, именно защото в тези фалшиви новини се използват факти, които са реални, както с водата, но интерпретирани по начин, по който да манипулират. Най-добре е да вярваме на официалните източници и на институциите. Колкото и в България институциите да са загубили авторитет, ние в ежедневието си се доверяване на тях. Затова призовавам хората да проверяват информацията в официални източници и официални институции.
Фалшивите новини и пандемията?
За щастие вече има много сайтове, в които можете да получите надеждна и проверена информация. Първо, разбира се сайта на МЗ, също така сайтовете на Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция по обществено здраве и т.н. УНИЦЕФ разработиха приложение, което може да инсталирате на телефона си и да му задавате въпроси, свързани с пандемията от Ковид-19, а вече е и на български език. А дезинформациите, свързани с пандемията просто на могат да бъдат опровергани, появили се веднъж в интернет. Последното, за което се сещам и придоби такава популярност, дори и лекари го цитират по медиите, е че ако човек има много антитела и се ваксинира ще стане цитокинова буря, организмът му щял да реагира като наливане на бензин в огъня. Да помислим логично – аз имам антитела, но работата или живота ме среща с болен човек и той ме залива с голям вирусен товар. Как се очаква да реагира моята имунна система? Трябва да стане цитокинова буря ли? Нали твърдим, че антителата ни пазят.
Само медиите ли са виновни за дезинформацията и за разпространението на фалшиви новини?
Не разбира се. Медии не е имало по времето на Марк Антоний и Октавиан Август. Виновно е лековерието на хората, на всички нас, всеки един от нас волно или неволно може да стане разпространител на подобна информация. Така, че единствено образованието и критичното мислене са разковничето за справяне с този проблем. Трябва да имаме предвид, че дезинформациите винаги се базират на нашата вяра. Тези които достигат до нас обикновено са такива които потвърждават някои наши вярвания, стереотипи и т.н., на които да се доверим. Между другото социалните мрежи са с много добри алгоритми за това да следят на нас каква информация би ни подхождала. Те го правят с цел да ни препоръчват реклами и да ни продават стоки, но някои го използват и, за да ни манипулират с информация. Така че мислене, критичност, проверка на фактите, само така можем да си помогнем сами.