Негово Преосвещенство Смоленският епископ Висарион възглави чина на Дванадесетте евангелия в храм „Св. Неделя“ в Смолян с благословението на Пловдивски митрополит Николай. Това последование включва 12 евангелски откъса за прощалната беседа с апостолите, страданията и разпятието на Иисус Христос, създадени от четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан. Дълбоко трогващи, те карат вярващите със скръб и умиление да съпреживяват предателството, съденето, бичуването, унижението и разпятието на Божия Син, слязъл на земята да спаси човечеството. Рече Господ на Своите ученици: „Сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него… Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си… До последните думи, които Господ произнася на Кръста, отправени към Неговия Небесен Отец: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.”

Заедно с Негово Преосвещенство съслужиха иконом Запрян Шиков от храма, иподяконите Марин, Илия, Красимир, Емил и църковни хористи. По време на служението с лития Светото Разпятие Христово, носено от епископ Висарион, бе изнесено от олтара и поставено в центъра на храма, за да минат всички да се поклонят благоговейно и да благодарят Богу.

Слово произнесе епископ Висарион: „Боголюбиви отци, възлюбени в Господа, братя и сестри! С молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Христос вече навлизаме в скръбното време на Разпети петък и в ужасяващите страдания на Господа… Да погледнем, братя и сестри, още веднъж към Спасителя в Преторията! Можем ли да стоим и да гледаме към Него равнодушно? Ако някой може, тогава той не е християнин. Ако Христовите страдания не ни трогват, не побеждават и не смекчават нашето сърце, тогава нямаме дял в Него. Но аз мисля, че няма тук такъв, който би могъл да бъде хладен. Нещо ни привлича към Страдащия Спасител с тайнствена сила, защото никой не ни обича повече от Него. Така с трънен венец и в багреница Пилат извежда Спасителя вън пред първосвещениците и народа. Ние знаем края: Пилат„им Го предаде, за да бъде разпнат”. „Съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.”

Братя и сестри, нека мислено коленичим в подножието на светия Кръст, на който е разпнат Господ Иисус Христос, сърдечно да Го прегърнем, благоговейно да Го целунем и из дълбините на душата си през сълзи да викнем: „Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания! Покажи ни и славното Твое възкресение!” Амин!“

Архиерейско наместничество – Смолян

Снимки: Георги Гаджев